Тази сутрин – около 4 часа на разсъмване, журналистката Олга Боева ни напусна и отлетя към небесните селения за добри души, неуспяла да навърши 65.
Олга е онова слънчево момиче от културните отдели на всички варненски вестници, където остави диря с дописките си за театър, опера, книги, фестивали и хора, посветили се на варненската култура. Тя пък беше посветена на работата си, загърбвайки личния си живот. В него имаше много приятели, защото Оля беше най-нематериалният човек, с когото ме срещна живота. Най-безсребърното същество, когото познавам. И това беше единственият й грях.
Гостува ми ден-два след Коледа. Болестта вече превземаше тялото й, но духът й, този дух в тяло – има-няма 40 кг, беше като за пет Олги. Обеща ми да не се предава, да се бори.
Не бях й приготвила подарък за Коледа с надеждата, че ще приеме пари за такси от и до химиотерапията, която правеше. Беше толкова горда, че за да й дадеш, трябваше да има някаква твърде убедителна причина. "Ил, ще си купя книга с тях!“. Последната книга от купищата в нейната библиотека, с които живееше до последно.
В последния ни разговор по телефона – на 19 февруари, единственото, което успях да разбера, беше, че ме успокоява. Заповяда ми да не ходя при нея, ако плача, разказва колежката й Илка Катрева от пресцентъра на прокуратурата във Варна.
