Това е истинска история за красотата на любовта. При това от тук, от България.
„Госпожа Евдокия. Трогателно деликатна, изискана дама. На 98 е и се притеснява да не започне да забравя, затова непрекъснато пише, чете и учи наизуст. Някога била библиотекарка и машинописка. Днес пише статии и очерци и ги публикува в местните вестници.
А той е на 102 години! Господин Спасов, който се движи без бастун. Не взима автобус, защото не смята, че си заслужава чакането по спирките – ходи пеша. Обикаля, за да помага на ветерани и възрастни хора. Двамата стоят пред мен. Нужно ми е време да ги проумея. Не толкова годините им и това, че столетие близо са заедно, а отношението помежду им.Това как тя фино му помага да се доизкаже, как той внимава да не я прекъсне
Как тя продължава мисълта му, а той се смущава да не я засегне, защото непрекъснато подмята шегички – я за новата й рокля, я за хубавата учителка по френски. Впечатли ме с осанката на български офицер, изтънчените му обноски и премерени думи! Нито веднъж не се оплака, не поиска нещо…Само се интересуваше добре ли е госпожа Евдокия… А тя току се обърне към него, пък попита: „Младежо, как си, да не ти е студено?”
Цял ден бяхме заедно. Не ми се тръгваше от Варна. Добре че си взех думите им:
– Хубав е животът, моето дете, обаче идват години на есен. Ние сме стъпили на последната гара, на последния вагон, на последното стъпало! И нашият часовник е отмерил 12 без 5. Затова се радваме, когато се разхождаме в Морската градина и виждаме как дърветата започват да краснеят – жълто, червено, зелено – това е есента. Ние минаваме в тази есен и трябва да я приемем като нещо съвсем естествено!
– Трябва ли човек да е тъжен от старостта?
– Не, не! Всеки момент от живота може да бъде красив…“Мира Добрева трогна всички с тази история.
Водещата си призна: Докоснах се до човещината в нейната първичност (СНИМКИ) Мира Добрева е едно от най-обичаните лица на българския телевизионен екран.
