Политиците трябва да се уважават предпазливо.
Никога не трябва да се обичат. Това е качество на робите към господарите.
Политиците никога не трябва да са надежда. Надежда са децата, родът и дори някоя непозната жена. Ако политиците са надежда, значи много сме го закъсали.
Едни политици,знаете, са пример за други.
Живея в такава страна, че никога наш политик не е бил пример за американски политик. Винаги ние ги следваме. Ние сме следващите - няма значение дали правим комунизъм или демокрация. Ние ги правим по един и същ папагалски начин - без да мислим за себе си. Втренчени внимателно в обектите на подражание. В портретите на Брежнев или Обама.
Искам днес мой политик да подражава на американския президент.
Не залагам много на Тръмп - Америка има интересите си и ако може да намери предатели у нас - тя ще го направи. Няма да е първата.
Но днес Тръмп забрани емиграцията от няколко мюсюлмански страни.
Той направи това, след като вече с години се говори, че от тези страни не идват бежанци, а емигранти. Че това създава проблеми. Че не е законно. Че между тях са инфилтрирани престъпници. Това не можеше да продължи безконтролно.
Имам и лична логика - аз не мога да отида без виза в Щатите. Логично е това да се отнася до всички. Справедливо е.
У нас не знам дали трябва да забраняваме емиграцията от няколко мюсюлмански страни. Това трябва да е сериозно и общо решение.
Но у нас трябва поне да обсъдим варианта да се забрани същата емиграция. Или поне да й се наложи контрол. Ако трябва и стена.
Защото така трябва. Защото това е моята граница.
Да го обсъдим, а?
Тишината кънти. Това е приятната тукашна тишина към действията на "неприятния" Тръмп, който явно мисли като много от нас. Не като малкото от нас.
Декретът на Тръмп за частична забрана на мюсюлманската емиграция минава днес в новините некоментирано – точно, както преди Десети ноември минаваха и новините за леки промени в правителствата на братските социалистически страни. Цяла година преди 10 ноември падаха братски соц правителства. Ние се снишаваме. Като сега.
Когато вече не си на двадесет - трябва винаги да гледаш на историята като фарс.
Смешно е днес това, което виждаме. Гаулайтерите на неолиберализма и безпричинната емиграция днес мълчат.
Е, утре могат да майданизират избрания Тръмп и пак да пуснат ордите. И пак ще е смешно.
Не можете да отречете че демографията, работната ръка, гетоизацията, войната даже по нашите земи - всичко това зависи от някакъв надут човек в Белия дом. Това е колкото унизително, толкова и смешно.
Затова политиците в България трябва да се уважават предпазливо.
Никога на скандирайте политически имена. Ще изглеждате тъпо - малко по-късно.
Американските президенти - още по-предпазливо уважавайте.
Те не могат да са вашата надежда. Иначе щяхте да сте роби.
Но е приятно да гледаш как тишината след новините за спряната емиграция потвърждава, че някои хора сме били на правия път.
Затворете границите, родни подлоги.
Господарят ви вече го направи.
Ориентирайте се.
