Деветнадесет години „Лишаване от свобода“ постанови Върховният касационен съд за подсъдимия Николай Николов, умъртвил умишлено бившия кмет на село Михайлово, община Хайредин, съобщиха от Апелативна прокуратура - София.
През 2001 г. подсъдимият Николов бил осъден на десет години затвор при първоначален „строг“ режим на изтърпяване за извършен от него опит да умъртви длъжностно лице – кмета на село Михайлово Цветко Барашки, по повод изпълнение на службата му. През 2008 г. с Определение на съда той бил предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Четиридесет и пет годишният Николов, по прякор „Лудия“, живеел сам в дома си в с. Михайлово. Той бил трайно безработен, но от време на време се занимавал с различна селскостопанска дейност, с която изкарвал средства за препитание. Сред съселяните си бил известен с това, че е необщителен, лесно избухлив и заядлив. През 1997 г. бил хоспитализиран в Психиатричния диспансер във Враца с диагноза психопатия – тежка степен на асоциално поведение.
Подсъдимият имал стара вражда с бившия дългогодишен кмет на селото Цветко Барашки. Тази вражда, макар и без логично обяснение, основано на конкретни факти, била породена от убедеността на обвиняемия, че кметът е виновен за това, че му измират животни, че му пречи да си намери работа и първоначалното й проявление намерило изява в опита му за убийство на Барашки през 2001г.
След изтърпяване на наказанието, желанието за мъст у Николов се засилило още повече. Той обвинявал Барашки за всичките си несгоди, поради което решил, че същия заслужава смърт, като се заканвал пред свои съселяни, че „ще го ликвидира“.
Сутринта на 16.09.2014 г. Николов прескочил оградата на двора на къщата на Барашки и се скрил в нишата, водеща към мазето. Той знаел, че бившият кмет е сам, тъй като съпругата му била в чужбина. Междувременно стопанинът нахранил животните, които отглеждал в двора и се отправил към чешмата, където започнал да налива вода. В този момент и при шума от пуснатата вода, Николов излязъл от укритието си и се приближил в гръб към него, като държал в двете си ръце предварително подготвен сезал с дължина около 70 сантиметра. Той бързо прехвърлил връвта през главата на Барашки и започнал да я дърпа силно, преплитайки я под формата на буквата Х зад врата му, докато пострадалият, който безуспешно се опитавал да се извърти, накрая залитнал и се строполил по очи на площадката. Николов изтеглил сезала, прибрал го и бързо се отправил към дома си, като по пътя бил забелязан от няколко съселяни.
Към края на деня тялото на Барашки било открито от съседите му. Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза установила механична асфикция – загърляне, довела до остра дихателна и сърдечно съдова надостатъчност.
В хода на досъдебното производство заключението от изготвената психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия Николов сочи, че към момента на извършване на престъплението той не е страдал от душевно заболяване, което не би му позволило да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Според експертното заключение се касае за личност, която страда от диссоциално личностово разстройство, с намалени адаптивни възможности, склонен е да прехвърля вината за неуспеха си върху обстоятелствата или върху други хора. През годините подсъдимият Николов натрупвал омраза и агресия към пострадалия Барашки, придружена с мисли за отмъщение, които свидетелстват за разстройство на психиката, при което емоционално заредени мисли започват да доминират в съзнанието.
Тези психологически особености на личността и липсата на разкаяние от извършеното, съчетано с последваща промяна в процесуалната позиция, в такава на отричане на съпричастност към извършеното, очертават изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Първоначално Николов бил осъден на доживотен затвор от Окръжен съд – Враца и Софийски апелативен съд. С решение на Върховен касационен съд неговото наказание е намалено на деветнадесет години „Лишаване от свобода“.
През 2001 г. подсъдимият Николов бил осъден на десет години затвор при първоначален „строг“ режим на изтърпяване за извършен от него опит да умъртви длъжностно лице – кмета на село Михайлово Цветко Барашки, по повод изпълнение на службата му. През 2008 г. с Определение на съда той бил предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Четиридесет и пет годишният Николов, по прякор „Лудия“, живеел сам в дома си в с. Михайлово. Той бил трайно безработен, но от време на време се занимавал с различна селскостопанска дейност, с която изкарвал средства за препитание. Сред съселяните си бил известен с това, че е необщителен, лесно избухлив и заядлив. През 1997 г. бил хоспитализиран в Психиатричния диспансер във Враца с диагноза психопатия – тежка степен на асоциално поведение.
Подсъдимият имал стара вражда с бившия дългогодишен кмет на селото Цветко Барашки. Тази вражда, макар и без логично обяснение, основано на конкретни факти, била породена от убедеността на обвиняемия, че кметът е виновен за това, че му измират животни, че му пречи да си намери работа и първоначалното й проявление намерило изява в опита му за убийство на Барашки през 2001г.
След изтърпяване на наказанието, желанието за мъст у Николов се засилило още повече. Той обвинявал Барашки за всичките си несгоди, поради което решил, че същия заслужава смърт, като се заканвал пред свои съселяни, че „ще го ликвидира“.
Сутринта на 16.09.2014 г. Николов прескочил оградата на двора на къщата на Барашки и се скрил в нишата, водеща към мазето. Той знаел, че бившият кмет е сам, тъй като съпругата му била в чужбина. Междувременно стопанинът нахранил животните, които отглеждал в двора и се отправил към чешмата, където започнал да налива вода. В този момент и при шума от пуснатата вода, Николов излязъл от укритието си и се приближил в гръб към него, като държал в двете си ръце предварително подготвен сезал с дължина около 70 сантиметра. Той бързо прехвърлил връвта през главата на Барашки и започнал да я дърпа силно, преплитайки я под формата на буквата Х зад врата му, докато пострадалият, който безуспешно се опитавал да се извърти, накрая залитнал и се строполил по очи на площадката. Николов изтеглил сезала, прибрал го и бързо се отправил към дома си, като по пътя бил забелязан от няколко съселяни.
Към края на деня тялото на Барашки било открито от съседите му. Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза установила механична асфикция – загърляне, довела до остра дихателна и сърдечно съдова надостатъчност.
В хода на досъдебното производство заключението от изготвената психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия Николов сочи, че към момента на извършване на престъплението той не е страдал от душевно заболяване, което не би му позволило да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Според експертното заключение се касае за личност, която страда от диссоциално личностово разстройство, с намалени адаптивни възможности, склонен е да прехвърля вината за неуспеха си върху обстоятелствата или върху други хора. През годините подсъдимият Николов натрупвал омраза и агресия към пострадалия Барашки, придружена с мисли за отмъщение, които свидетелстват за разстройство на психиката, при което емоционално заредени мисли започват да доминират в съзнанието.
Тези психологически особености на личността и липсата на разкаяние от извършеното, съчетано с последваща промяна в процесуалната позиция, в такава на отричане на съпричастност към извършеното, очертават изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Първоначално Николов бил осъден на доживотен затвор от Окръжен съд – Враца и Софийски апелативен съд. С решение на Върховен касационен съд неговото наказание е намалено на деветнадесет години „Лишаване от свобода“.
