Слушайки как си приказват клиенти с продавачи по главната улица в Берегово, човек би помислил, че е в Унгария. Градчето обаче се намира в Украйна и жителите му днес са разтревожени от намеренията на Киев, който гласува закон, засилващ мястото на украинския език в училищата, пише Франс прес.

"Киевските управляващи направиха глупост!" - възмущава се Федир Шандор, преподавател от университета в Ужгород, главния град на Закарпатска област.

Осем на сто от хората в Закарпатието - близо 100 000 души, смятат за свой основен език унгарския и много табели по улиците са изписани на двата езика.

В унгарските училища децата учат на унгарски, а украинският се преподава като учебен предмет.

Член 7 от новия закон обаче разпорежда повечето дисциплини в гимназиите и колежите да се преподават занапред на украински.

Текстът впрочем не уточнява някои подробности и неяснотата създава възможност за всякакви тълкувания.

"Никой не може да ни обясни как да става това на практика!", оплаква се Стела Кеслер, директорка на унгарско училище в Ужгород. "Дали децата ще учат четири години на унгарски, а после изведнъж ще минават на украински?", чуди се тя.

В Закарпатието, изолирано географски от другите части на Украйна, има над 70 унгарски училища (четвърт от общия брой), в които ходят почти 10 на сто от учениците в региона - близо 16 хил. души.

"Училищата с преподаване на унгарски ще затворят врати", предрича Олександър Шпеник от Украинско-унгарския учебно-научен институт в Ужгородския университет, който подготвя преподаватели за унгарските гимназии и колежи в Украйна.

Просветното министерство, напротив, уверява, че законът ще затвърди правата на малцинствата, по-специално улеснявайки за тях достъпа до висше образование.

Добрата оценка по украински от средното училище наистина е необходима за кандидатстващите в който и да било университет. Но през последните години Закарпатска област показва най-нисък успех от всички региони. Има села, в които нито един ученик не си е взел изпита.

Изоставени от Киев

"Повечето наши ученици, щом завършат, работят в семейните фирми", отбелязва Стела Кеслер. "А който иска да следва в украински университет, намира начин", например взема частни уроци по езика, обяснява тя.

Експерти на Съвета на Европа отбелязаха наскоро в доклад, че усилията на Киев да разпространява украинския са "похвални", но твърде мъглявите законови разпоредби трябва да се конкретизират с оглед защитата на малцинствата и въвеждането на позакъснелите нови правила.

Според някои критици недоволството от Киев се дължи на това, че изолираният регион години наред е бил забравен от централната власт след провъзгласяването на независима Украйна през 1991 г.

А вакуумът често е бил запълван от Будапеща - Унгария е предоставяла на своята диаспора в Закарпатието финансова и материална помощ, по-специално в образованието, страдащо от хронично недофинансиране.

"Унгария дари учебници по история, утвърдени от нейното просветно ведомство", а не от Киев, разказва Федир Шандор. Според него в местните унгарски училища към половината учебници са унгарски.

Регионалното напрежение се появява в деликатен момент за Украйна, където от 2014 г. тече война между националната армия и проруските сепаратисти в източните региони.

В началото на конфликта много чувствителен бе въпросът за статута на руския език. Бунтовниците обвиняват Киев, че иска да ограничи употребата на руския, на който говори голяма част от населението, но властите отричат.

За мнозина украинци разпространението на езика им е символ на защитата на националната им идентичност след анексирането на Крим от Русия.

Но през октомври унгарски крайни националисти демонстрираха пред посолството на Украйна в Будапеща под лозунга "Самоопределение за Закарпатието".

Месец по-късно украински националисти организираха шествие по улиците на Берегово, свалиха унгарското знаме от сградата на кметството и обвиниха Будапеща, че "подкрепя сепаратизма".

"Тук няма никакви сепаратистки нагласи", заявява обаче твърдо пред АФП Йосип Резеш, служител в регионалната администрация, също с унгарско потекло.

/БТА/