Бойко Борисов никога за нищо не е виновен- пък ако ще да е “най-подготвеният да управлява” ( по собствените му самооценки), но без да носи негативите на управлението.

От студовете и снеговете, за които наистина не е виновен, извлича макси ползи чрез пози в ролята на наш спасител от природните стихии. Обаче климатичните несгоди изваждат на показ онова, което най-дълго управлявалият през този век политик е “пропуснал” да “оправи”. Например железопътния транспорт.

Заледяването и заснежаването извадиха на показ трупа на БДЖ. Парализиран и заледен, той стана център на медийно внимание поради невъзможност да бъде изме(с)тен от релсите на обществения интерес и вкаран в трета глуха като тема, замитана под килима по подобие на много други.

Въпреки тази очевидност, Борисов реши да използва метафората за влаковете, чиято паднала под нулата ефективност в транспортното обслужване е видна дори за “незрящите” за властовите проблеми пропагандатори на прогреса, осъществяван под ушанката на Борисовото управление.

Ето как премиерът ни в оставка реши да отвърне на тази видимост в интервю за БНТ тази вечер, отговаряйки на въпрос от друго естество по фройдистки- подсъзнателно, чрез споменаване на една негова болка:

“Понеже сега е много модерно да дават влакове. Те влаковете заминаха – едните за Вашингтон, другите за Русия. Милиард и триста милиона платихме за едно синьо правителство преди нас, което подписа за американските централи – абсолютно корупционна сделка. И 1,2 млрд. лв. заминаха за другата корупционна сделка – на червените правителства, за Белене. 2,5 млрд. лв. – нека вашите зрители да си представят колко много локомотиви, вагони, влакове, рейсове, колко нещо щеше да се направи с 2,5 млрд. лв. тази години. Живи пари на данъкоплатците заминаха за Вашингтон и за Москва. Заради тези плащания няма влакове.”

Колкото и да подвиква на перона за отклоняване на вниманието към глухата линя с надпис “всички са маскари” , Борисов не може да прикрие факта на провала с изоставането на поверената му България в областта на железопътния транспорт. Не твърдя , че това е изцяло и само негова вина, макар да е ясно, че след толкова години управление той би трябвало поне малко да си посипе бръснатата глава с пепел от локомотивен комин.

Става дума за друго- за това, че се е подразнил от отразяването в медиите на един крайно неприятен за всички ( освен за конкурентите на БДЖ в транспортната мафия) факт и се опитва да го контрира с контрапротест под формата на метафорично отвличане на вниманието.

Но като ще си мерим метафорите, да спомена за казаното от американския сенатор Маккейн, че в очите на Путин чете три букви: КГБ.

Нещо подобно, със съответната доза преоценка заради мащаба, можем да кажем и за Борисов в амплоато му на медиен комарджия. Като го гледаме, в погледа му се четат тази вечер три букви: БДЖ.

Share on Facebook