Американският президент Барак Обама встъпи в длъжност през 2009 г. с обещанието да възстанови позициите на САЩ на световната сцена. Осем години по-късно, докато Обама се подготвя да напусне поста, приемникът му се готви отново да натисне клавиша "рестарт".

Пред американския президент Барак Обама стои незавидната задача да предаде властта на човек, когото бе нарекъл неподходящ за висшия пост и който сега се зарича да отмени голяма част от наследените вътрешни и външни политики на сегашния президент, пише ДПА.

Въпреки многобройните призиви за плавен преход във властта разногласията по намесата на Русия в президентските избори в САЩ и политиките към страни като Израел и Китай разкриха пукнатини по фасадата.

Избраният за президент на САЩ републиканец Доналд Тръмп каза, че през първите 100 дни на мандата си иска да предприеме действия по оттегляне на САЩ от търговското споразумение за Транстихоокеанско партньорство, в което участват още 11 страни, премахвайки един от основните елементи на външната политика на Обама и неговата насоченост към Азия.

Тръмп постави под въпрос и дългогодишната политика на САЩ за "един Китай", като прие телефонно обаждане от лидера на Тайван. Отново в разрез със съществуващите политики той обеща да премести посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Ерусалим.

Тръмп често определяше външната политика на Обама като "бедствие". Поради това на Обама му остава още работа, ако иска да защити наследството си.

В САЩ Обама положи много усилия да действа така, че и законодателите от Демократическата партия, и огромен брой активисти на граждански организации да окажат натиск за запазване на основната му политика за реформи в здравеопазването.

"Сегашните ни действия са определящи за това как ще възстановим и преобразим партията си и как ще парираме опитите да се подкопае работата, която сме свършили заедно", написа Обама в имейл към поддръжниците си преди вчерашната реч, очертаваща вижданията му за бъдещето.

Той обаче говори по-малко за изпълнението на външнополитическата си програма. Белият дом набляга на дългогодишното двупартийно съгласие за основите на американската външна политика и не дава отговор на въпроса какво може да промени следващото правителство.

Това означава, че съдбата на основните постижения на Обама на световната сцена остава неясна, особено предвид сложния характер на някои от международните споразумения, за които става въпрос.

Може би много зависи и от съюзниците, с които Обама се стремеше към постигане на някои от знаковите си политики, като глобалното споразумение за борба с климатичните промени и споразумението по иранската ядрена програма.

Много от политиките на Обама се основаваха на международно сътрудничество, стратегия, която той продължи да отстоява в ООН през септември 2016 г., когато заклейми изолационисткото желание за изграждане на стени и оттегляне от световната сцена.

Тръмп отправи много критики към международните договорености, необходими за споразумения като това да се попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, както и към сближаването на САЩ с Куба. Не е ясно обаче какво възнамерява да направи той по отношение на тези договорености.

Тръмп намекна например, че ще възприеме по-твърда линия срещу тероризма и в борбата срещу "Ислямска държава", но до този момент не е дал почти никакви подробности какво възнамерява да направи или как ще действа по отношение на гражданската война в Сирия.

Подходът на Обама към този конфликт беше подложен на критики, след като той определи използването на химически оръжия от режима през 2013 г. като "червена линия", но не предприе никакви действия.

В пресконференция, обобщаваща 2016 г., президентът изрази съжаление за човешките загуби в Сирия, но подчерта, че не е можел да направи почти нищо друго, без да въвлече САЩ в още една скъпа война със сухопътни сили в Близкия изток.

Обстановката в Сирия, продължаващото присъствие на американски войски в Ирак и Афганистан и неуспеха да закрие затвора в Гуантанамо остават неизпълнени проекти на Обама. Така пред приемника му продължават да стоят почти същите предизвикателства, с които президентът се сблъска, поемайки управлението преди осем години.

Това само по себе си може да създаде известни проблеми, ако се вярва на думите на Обама. В кампанията президентът често предупреждаваше за темперамента на Тръмп, въпреки че запази мълчание за тези свои тревоги след неочакваната победа на Тръмп през ноември.

Но Обама не се въздържаше от коментари по най-важната точка на разминаване между неговото правителство и Тръмп – Русия.

Тръмп открито постави под въпрос разузнавателна информация, разкриваща, че Русия стои зад хакерските атаки над имейли на Демократическата партия през кампанията и се е опитвала да подпомогне кандидата на републиканците.

"Трябва да си припомним, че сме от един отбор. Владимир Путин не е от нашия отбор", каза Обама в интервю в неделя.

Тръмп показа, че е отворен към сближаване на отношенията с Москва, но Обама го предупреди да не захвърля американските традиции на вятъра.

Тръмп не трябва да "предприема "реалполитик" и да внушава, че ако подпишем някои споразумения с Русия, дори ако са във вреда на хората или нарушават международни норми или правят по-малки страни уязвими, ние просто правим това, което е подходящо в момента", каза Обама в Берлин при "прощалната си обиколка" след изборите, с която се опита да успокои съюзниците за бъдещето на подкрепата на САЩ.
 

/БТА/