Веселин Василев е един от най-интелигентните участници в риалитито „Фермата”. Майора, както го наричат вътре, е на 54 години. Верен е на принципа: „Никога против Русия и винаги с Европа!”. Искал да спечели наградата, за да си отвори своя собствена ферма в Добруджа, където има наследени 150 дка.
- Веско, останалите фермери в шоуто ви се подиграваха и се превърнахте в основна мишена за пъклените им планове? Как се чувствахте?
- Имаше такъв момент, усещах го. Приех го за шоу и че аз съм човекът, на чийто гръб ще релаксират. Моята цел беше да ги оставя сами да достигнат върха на своята излагация. И го постигнах.
- Заболяването на сина на Димитър моментално го превърна в потенциален победител. Така играта равностойна ли беше?
- Не е равностойна, но ние, българите, сме много чувствителни. Аз самият се трогнах от това дете. Още като го видях, сърцето ми започна да бие учестено.
Направо ми излязоха сълзи, като го видях колко е умен и се стреми да постигне всичко в живота, да го опознае. Той е едно уникално дете.
Никога вътре в шоуто не съм говорил за пари и схеми, но може би съм единственият, който каза, че ако стигна до края и спечеля, ще даря една сума за това дете и за други хора с подобни проблеми.
- Имате наследена земя в Добруджа...
- Точно така и идеята ми беше, че ако спечеля – една част от парите да отидат за дарителство, а с другите щях да си възстановя фермата по образ и подобие на тази в шоуто. Щях да наема млади хора и да започна да създавам продукти, от които нашето население има нужда.
Тези земи са ми наследство от дядо ми, на когото съм кръстен. Най-интересното е, че дядо ми Васил Велчев е човек, който имал в с. Полковник Дяково, община Крушари, около 3000 дка земя. Ние успяхме да си върнем едва 1000 дка. Боли ме, че в момента на земите на дядо ми са се настанили хора от една политическа партия. Дедите им са били ратаи на дядо ми, а в момента са собственици. Дядо ми в селото е държал хармана, кръчмата и цялата тази земя... Бил е втори-трети по богатство в района.
- От тези 3000 дка вие сте успели само 1000 да върнете, така ли?
- Да, но ние сме много наследници. Баща ми са били 6 деца, разпределихме си я. Малко декари си върнахме, защото родствениците тогава не искаха да се занимават със съдебни дела дълги години. Недалновидна фамилна политика бих казал. Никой не е очаквал, че един декар земя ще стане 1000 лева и ще бъде по-ценна от златото.
Живот в политиката
Нечистоплътността и коренът на БКП и Държавна сигурност в политическите структури ме отказаха от политиката. Различните хора не се възприемат за иноватори, а гледат бързо да ги махнат, защото пречат на лидерите и водачите, които са спуснати от партийната централа. Това ме отврати.
Бях поканен в екипа на НДСВ, който правеше рекламата на кандидатите, бяхме една много сериозна група. А аз бях на средна възраст и вярвах, че царят ще дойде и ще задейства в държавата да се правят фабрики, заводи, малки стопанства. Но той се заобиколи с неподходящи хора и не успя да се ориентира. Тези хора искаха бързо да забогатеят, а нищо не се правеше за народа. Това е пагубно.
Хората от политическите структури са слугинаж. Конюнктурните персонажи, роднинските и любовните връзки – те движат.
Когато започнах да се занимавам с политика, през цялото време бях с нагласата, че рано или късно трябва да дойде политическа сила, която да направи така, че всички българи да живеят по-добре, да има благоденствие и да се върне спокойствието и сигурността на хората. Срещнах разочарование и това ме отказа. Не съм изгубил вярата, че ще се появят такива мъже и жени.
- Седем години сте служили в секретно ракетно поделение. Какви спомени имате от тези години?
- Едни от най-хубавите ми години. Много трудно ми беше, защото бях в най-режимното и секретно поделение на държавата. По тъмно излизахме и по тъмно се прибирахме по време на учение. Там съм възпитан в силен дух на патриотизъм и честност, защото с тези ракети ние сме били парапетът на една малка държава срещу велики и могъщи сили като Турция и Гърция. Ние бяхме нещо много велико. Само като се сетя, че в началото на демокрацията Филип Димитров, Димитър Луджев и техните екипи поканиха американски специалисти и всичко беше нарязано и унищожено за скрап. Сякаш нещо се къса от мен сега, като виждам, че нямаме армия.
Аз съм специализирал ПР в кризи и борба с антитероризма. Мъка ми е, че няма кой да ни събере и да започне една превенция в училища, детски градини и университети. Ако тук стане терористичен акт, ще се изпотъпчем като животни. Паниката е нещо жестоко. Единици могат да управляват.
Аз като участник във „Фермата”, когото всички наричат Майора, ако се наложи да тръгнем на война, мога да поведа хората с мен. Но нито един от останалите мъже в шоуто няма тези качества да приеме тази смела стъпка и да тръгне да се бори за българщината.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
- Веско, останалите фермери в шоуто ви се подиграваха и се превърнахте в основна мишена за пъклените им планове? Как се чувствахте?
- Имаше такъв момент, усещах го. Приех го за шоу и че аз съм човекът, на чийто гръб ще релаксират. Моята цел беше да ги оставя сами да достигнат върха на своята излагация. И го постигнах.
- Заболяването на сина на Димитър моментално го превърна в потенциален победител. Така играта равностойна ли беше?
- Не е равностойна, но ние, българите, сме много чувствителни. Аз самият се трогнах от това дете. Още като го видях, сърцето ми започна да бие учестено.
Направо ми излязоха сълзи, като го видях колко е умен и се стреми да постигне всичко в живота, да го опознае. Той е едно уникално дете.
Никога вътре в шоуто не съм говорил за пари и схеми, но може би съм единственият, който каза, че ако стигна до края и спечеля, ще даря една сума за това дете и за други хора с подобни проблеми.
- Имате наследена земя в Добруджа...
- Точно така и идеята ми беше, че ако спечеля – една част от парите да отидат за дарителство, а с другите щях да си възстановя фермата по образ и подобие на тази в шоуто. Щях да наема млади хора и да започна да създавам продукти, от които нашето население има нужда.
Тези земи са ми наследство от дядо ми, на когото съм кръстен. Най-интересното е, че дядо ми Васил Велчев е човек, който имал в с. Полковник Дяково, община Крушари, около 3000 дка земя. Ние успяхме да си върнем едва 1000 дка. Боли ме, че в момента на земите на дядо ми са се настанили хора от една политическа партия. Дедите им са били ратаи на дядо ми, а в момента са собственици. Дядо ми в селото е държал хармана, кръчмата и цялата тази земя... Бил е втори-трети по богатство в района.
- От тези 3000 дка вие сте успели само 1000 да върнете, така ли?
- Да, но ние сме много наследници. Баща ми са били 6 деца, разпределихме си я. Малко декари си върнахме, защото родствениците тогава не искаха да се занимават със съдебни дела дълги години. Недалновидна фамилна политика бих казал. Никой не е очаквал, че един декар земя ще стане 1000 лева и ще бъде по-ценна от златото.
Живот в политиката
Нечистоплътността и коренът на БКП и Държавна сигурност в политическите структури ме отказаха от политиката. Различните хора не се възприемат за иноватори, а гледат бързо да ги махнат, защото пречат на лидерите и водачите, които са спуснати от партийната централа. Това ме отврати.
Бях поканен в екипа на НДСВ, който правеше рекламата на кандидатите, бяхме една много сериозна група. А аз бях на средна възраст и вярвах, че царят ще дойде и ще задейства в държавата да се правят фабрики, заводи, малки стопанства. Но той се заобиколи с неподходящи хора и не успя да се ориентира. Тези хора искаха бързо да забогатеят, а нищо не се правеше за народа. Това е пагубно.
Хората от политическите структури са слугинаж. Конюнктурните персонажи, роднинските и любовните връзки – те движат.
Когато започнах да се занимавам с политика, през цялото време бях с нагласата, че рано или късно трябва да дойде политическа сила, която да направи така, че всички българи да живеят по-добре, да има благоденствие и да се върне спокойствието и сигурността на хората. Срещнах разочарование и това ме отказа. Не съм изгубил вярата, че ще се появят такива мъже и жени.
- Седем години сте служили в секретно ракетно поделение. Какви спомени имате от тези години?
- Едни от най-хубавите ми години. Много трудно ми беше, защото бях в най-режимното и секретно поделение на държавата. По тъмно излизахме и по тъмно се прибирахме по време на учение. Там съм възпитан в силен дух на патриотизъм и честност, защото с тези ракети ние сме били парапетът на една малка държава срещу велики и могъщи сили като Турция и Гърция. Ние бяхме нещо много велико. Само като се сетя, че в началото на демокрацията Филип Димитров, Димитър Луджев и техните екипи поканиха американски специалисти и всичко беше нарязано и унищожено за скрап. Сякаш нещо се къса от мен сега, като виждам, че нямаме армия.
Аз съм специализирал ПР в кризи и борба с антитероризма. Мъка ми е, че няма кой да ни събере и да започне една превенция в училища, детски градини и университети. Ако тук стане терористичен акт, ще се изпотъпчем като животни. Паниката е нещо жестоко. Единици могат да управляват.
Аз като участник във „Фермата”, когото всички наричат Майора, ако се наложи да тръгнем на война, мога да поведа хората с мен. Но нито един от останалите мъже в шоуто няма тези качества да приеме тази смела стъпка и да тръгне да се бори за българщината.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
