Промяна в поведението и обичайните навици на децата - това са двата най-сигурни признака, които родителите могат да разпознаят, ако на отрочетата им се случва нещо нередно, за което не споделят, твърдят психолозите. Какви още са признаците, които могат да насочат вниманието на родителите към това, че децата им са се превърнали в жертва на насилие обясниха психолози пред БНТ.
Психологията като превенция. В това според д-р Пламен Димитров, се крие решението на проблема с децата, станали жертва на агресия или на друг вид посегателство, за което родителите не знаят.
„Децата имат огромен потенциал и отговорността ни започва оттам, не дали имаме проблем, а как да използваме тези възможности, които природата, семейството и обществото дава, за да израсне един чудесен човек. В този ред на мисли консултациите започват от грижата за развитието, а не от проблемите“, обясни д-р Пламен Димитров, председател на Управителния съвет на Българското дружество по психология.
Проблем, обаче често се оказва и реакцията на родителите, които твърде късно осъзнават, че нещо нередно се случва в живота на детето им. „Ранните признаци са: детето не прави нещата, които досега е обичало, станало е раздразнително. Сред ранните признаци е и разстройството на съня и невъзможност да се поддържа емоционална връзка-детето се затваря или е свръх избухливо“, посочи Димитров.
Финансовата страна на нещата също спомага за това все по-малко деца да посещават услугите на психолозите. Средно едночасовата консултация при специалист струва около 50 лв.
„В България не е решен проблемът за достъпа до психологически услуги и психотераптевтични, защото те не са обхванати от никакъв държавен механизъм, например от НЗОК, както това е по света. Хората по света, които си внасят здравните осигуровки имат достъп до първична психологическа грижа за своите проблеми, тези на семейството и на своите деца“, каза Димитров.
Въпреки това, обаче своевременната профилактика и периодичен скрининг, както на педагозите, така и на самите деца, остава единственият вариант, да се избегнат инциденти, твърди психологът.
„Пълен скрининг на състоянието на педагогическия колектив, много добра и интензивна работа с родителите, на децата, които са показали ранни признаци на проблемно поведение или емоционално затруднение. Ние имаме методи, с които се изследва дори бебета“, обясни експертът.
Психологът смята, че видеонаблюдението в детските градини няма да реши проблема на родителите, които се съмняват за това какво се случва с децата им.
„И нас ни наблюдават по цял свят - по улиците, на работното място, в магазините и къде ли не другаде. Бих казал, че е вид компенсация, че не знаем какво друго да направим и нямаме мотивация за това. Иначе е много хубава обществена поръчка за онези, които ги доставят и инсталират. Като психолог, обаче ще кажа, че с видеокамера насилие не се предотвратява. Констатира се“, посочи той.
И за да намалеят случаите на констатирано насилие сред децата в детските градини, психолозите се надяват повече родители да се обръщат своевременно към тях.
„Децата имат огромен потенциал и отговорността ни започва оттам, не дали имаме проблем, а как да използваме тези възможности, които природата, семейството и обществото дава, за да израсне един чудесен човек. В този ред на мисли консултациите започват от грижата за развитието, а не от проблемите“, обясни д-р Пламен Димитров, председател на Управителния съвет на Българското дружество по психология.
Проблем, обаче често се оказва и реакцията на родителите, които твърде късно осъзнават, че нещо нередно се случва в живота на детето им. „Ранните признаци са: детето не прави нещата, които досега е обичало, станало е раздразнително. Сред ранните признаци е и разстройството на съня и невъзможност да се поддържа емоционална връзка-детето се затваря или е свръх избухливо“, посочи Димитров.
Финансовата страна на нещата също спомага за това все по-малко деца да посещават услугите на психолозите. Средно едночасовата консултация при специалист струва около 50 лв.
„В България не е решен проблемът за достъпа до психологически услуги и психотераптевтични, защото те не са обхванати от никакъв държавен механизъм, например от НЗОК, както това е по света. Хората по света, които си внасят здравните осигуровки имат достъп до първична психологическа грижа за своите проблеми, тези на семейството и на своите деца“, каза Димитров.
Въпреки това, обаче своевременната профилактика и периодичен скрининг, както на педагозите, така и на самите деца, остава единственият вариант, да се избегнат инциденти, твърди психологът.
„Пълен скрининг на състоянието на педагогическия колектив, много добра и интензивна работа с родителите, на децата, които са показали ранни признаци на проблемно поведение или емоционално затруднение. Ние имаме методи, с които се изследва дори бебета“, обясни експертът.
Психологът смята, че видеонаблюдението в детските градини няма да реши проблема на родителите, които се съмняват за това какво се случва с децата им.
„И нас ни наблюдават по цял свят - по улиците, на работното място, в магазините и къде ли не другаде. Бих казал, че е вид компенсация, че не знаем какво друго да направим и нямаме мотивация за това. Иначе е много хубава обществена поръчка за онези, които ги доставят и инсталират. Като психолог, обаче ще кажа, че с видеокамера насилие не се предотвратява. Констатира се“, посочи той.
И за да намалеят случаите на констатирано насилие сред децата в детските градини, психолозите се надяват повече родители да се обръщат своевременно към тях.
