Като повечето суеверия и това, че 40-ият рожден ден не трябва да се празнува, идва от древността и от връзката с народните вярвания. Много хора и днес са убедени, че ако се отдадат на веселието в този ден, нещо лошо може да сполети тях или близките им.
Именно поради това продължава да е валиден съветът - ако нещо ви гложди отвътре, по-добре се откажете. Суеверията влияят най-силно на тези, които вярват в тях. Така или иначе поводи за празнуване има достатъчно.
Суеверието за 40-ия рожден ден е свързано преди всичко със значението, което редица древни култури влагат в числото 40. В Светото писание се казва, че потопът е продължил 40 дни, 40 години Мойсей водил евреите из пустинята.
С 40 са свързани и много народни вярвания за раждането и смъртта. Бебето не трябвало да бъде показвано пред чужди очи до 40-ия си ден.
40 дни след смъртта се прави помен за покойниците. Вярва се, че тогава смъртта се навърта наблизо и не бива вниманието да бъде привличано. Светлините от тортата на 40-ия рожден ден могат да я накарат да дойде на тържеството, смятат старите хора. В Русия дори казвали: "Отпразнуваш ли 40, няма да доживееш 50". По същата причина има хора, които не празнуват 9-ия рожден ден на детето си.
В Средна и Източна Азия 40 се смята за фатално число или по-скоро 4 (според нумерологията обаче 4+0=4). Според вярванията на тези народи 4 носи нещастие и смърт. В азиатските страни няма четворки в болниците, числото се пропуска и при означаването на адресите.
Дори световният производител на мобилни телефони "Нокия", съобразявайки се с тези традиции, не поставя на моделите, пускани в продажба в азиатските страни, числата 4 или 40.
Запознати с картите таро пък припомнят, че смъртта е обозначена с буквата М, а на буквата мем в еврейската азбука отговаря числото 40. Всички тези поверия са свързани и с природните биоритми на човека, гласят по-научните обяснения. На границата на 40-те години настъпват сериозни промени в съзнанието и в миналото смятали, че за да върви гладко по-нататъшният път, е по-добре човек да не се шегува със съдбата и да не устройва пиршества.
Впрочем съвсем скоро бе направено откритието, че развитието на човешкия мозък завършва именно на 40 години, а не още в детството. Според новите данни процесът на формирането на префронталната кора завършва именно в този период.
С други думи, човек продължава да се учи до тази възраст, а след това използва наученото през останалата част от живота си. Т.е. на 40 г. той вече наистина е пораснал.
Вярванията за 40-ия рожден ден имат връзка и с живота в миналото. Продължителността на живот на предците ни е била доста по-кратка от сегашната. След 40-те години тогава са били смятани за напреднала възраст. Тялото е започвало да старее, болестите зачестявали и организмът вече не можел да се справя с тях. Празнуването на 40-ия рожден ден е било тълкувано като поздрав към приближаващата старост.
Според едно от суеверията от тази възраст нататък ангелът хранител напуска човека, той остава без върховна защита и трябва сам да се справя с всички неблагополучия.
В началото схващането за 40-ия рожден ден се отнасяло само за мъжете, а за жените имало забрана за празнуване на 53-ия рожден ден. В днешно време обаче много жени също се отказват от тържеството за 40-годишнината.
Други пък следват изработените от древността начини на защита или на заобикаляне на каквато и да било сакрална забрана. Някои отбелязват не 40-ия рожден ден, а деня след него. Други празнуват изпращането на 39-те години, а не идването на 40-те. За трети е достатъчно да са убедени, че стените на дома са убежище и ако се празнува вкъщи, и то само с най-близките, нищо лошо не може да се случи.
Разбира се, страшно много хора са убедени, че тези суеверия са пълна глупост и засягат само онези, които им се поддават. Психолози обаче сериозно съветват, че ако това създава някому притеснения, по-добре датата наистина да бъде отмината. Предполага се, че близките ще проявят разбиране.
Вярванията, че 40-ият рожден ден носи неблагополучие, идват от езическите времена, но и днес много хора продължават да се съобразяват с тях. Не се даряват огледала и остри предмети
Традициите и поверията, свързани с рождените дни изобщо, произхождат още от езическите времена.
Смятало се е, че спазването на определени правила при празнуването на рождения ден предопределя дали годината ще е добра, или не за рожденика.
Едно от най-важните от тези правила е рожденият ден да не се празнува нито по-рано, нито по-късно. Не бива също така да се поздравяват хората предварително. Вярва се, че всяка година на рождения ден на човека идват ангелите и душите на умрелите роднини, за да изслушат пожеланията към рожденика и да ги изпълнят.
Ако се празнува в друг ден, те няма да са там и няма да могат да помогнат.
Ако рожденият ден се пада в събота, е по-добре да се празнува в по-тесен кръг и не много шумно. Тъй като шестият ден от седмицата е бил посветен на духовните занимания, смятало се, че прекаленото веселие в този ден е неуместно.
Много народни вярвания са свързани и с подаръците. Не е прието да се поднасят жълти цветя, защото те могат да доведат до раздяла. Раздялата е свързана и с подаряването на часовник.
Не бива да се дават остри предмети - те водят до кавги и разводи. За да се заобиколи това вярване, човекът, на когото се подарява нож, дава в замяна монета, все едно го купува.
Някои народи забраняват да се подаряват перли, защото носят тъга. Древните гърци са ги наричали сълзите на нимфите.
В никакъв случай не се подарява огледало, защото това носи големи нещастия. Вратовръзката като подарък пък може да се приема само от най-близките хора, защото обвързва рожденика с човека, който я е подарил.
Ако пък по време на празненството се счупи чиния или чаша, тя трябва да се изхвърли, когато и последният гост е напуснал къщата. Друго вярване гласи, че дори да се полее или изцапа, рожденикът не трябва да се преоблича.
От поведението в деня на празника зависи как ще премине цялата година. Ако човек е весел и бодър, то и следващите месеци ще минат приятно. Затова трябва да се внимава много в този ден да не дойде болест, защото тогава дните занапред ще бъдат уморителни и неблагополучни.