Съществува легенда, според която в стари, прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба ... Всички били заети.
Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
-Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
-Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва - закръгленка, слаба, висока, малка ... Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
-Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата.
Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена.
След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
-Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала.
Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар.
И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.
