"Безотговорност" срещу "арогантност": неотдавнашната бурна размяна на реплики между Париж и Рим по повод мигрантския въпрос се корени в сложните исторически и културни отношения между двете държави, едновременно близки и съперничещи си, подчертават анализаторите, пише Франс прес.
"Политическите лидери на Италия и Франция не са се държали един към друг толкова зле, дори когато са воювали помежду си", посочи в понеделник журналистът от в. "Кориере дела сера" Алдо Кацуло.
За да обясни "защо Франция и Италия не могат да се удържат да не се боричкат", списание "Икономист" се връща към историята, по-специално към Наполеон Бонапарт.
"Венеция, Парма, Мантуа, Модена и Милано бяха плячкосани от французите", по време на италианската кампания на амбициозния генерал, припомни британският седмичник през август 2017 година. Но по-късно под въздействието на Наполеон Трети дотогава разединената държава изгражда единството си, придобито през 1861 г.
"Това беляза дълбоко Италия и доведе до двойнствено отношение", отбелязва Жил Бертран, преподавател по съвременна история в университета Гренобъл Алпи и съавтор на книга за Франция и Италия.
В най-ново време двете страни се сражаваха в противникови лагери през Втората световна война. Преди да се съберат отново, за да участват в учредяването на Европейския съюз.
Тази история, "белязана от поредица течения и напрежения с редуващи се фази" роди сложни отношения, подчертава Жан-Пиер Дарни, преподавател в университета в Ница и съветник в Института по международни отношения (IAI) в Рим.
"Италианците са французи в добро настроение", шегуваше се писателят Жан Кокто, подхранвайки клишетата за двамата съседи.
"В исторически план съществува италианска свръхчувствителност по отношение на Париж и изключително голямо безразличие и невежество на Франция по отношение на Италия", каза за АФП Дарни.
"Французите са стигнали до културна и историческа визия" за Италия, с цената на "пълна липса на познаване на политическите, социалните, дори икономическите механизми" на страната, смята той.
Тези неразбирания са особено очевидни в два въпроса от последните години, изтъкват експертите.
"Прекратяването на споразумението с "Финкантиери" за (френската) корабостроителница STX и временната й национализация предизвикаха гнева на италианците", подчертава Марк Лазар, преподавател по история и политическа социология в парижкия Институт за политически изследвания и в Свободния международен университет по социалните науки "Гуидо Карли" в Рим, в становище, публикувано от института Монтен.
Втори по големина търговски партньор на Италия, чрез своите предприятия Франция е вездесъща в италианската икономика. Компанията за луксозни стоки LVMH стана собственик на производителя на кожени изделия "Фенди", след това и на фирмата за бижута "Булгари". Световният номер едно в производството на мляко "Лакталис" погълна "Пармалат".
Отрицателният отговор, даден в края на 2017 г. за "Финкантиери" от Еманюел Макрон, раздразни италианците, които бяха приветствали избирането му на президентския пост.
Макар че в края на краищата се стигна до споразумение, "целият политически кредит на Макрон в Италия почти се изпари" заради този въпрос, според Жан-Пиер Дарни.
Друг повтарящ се "казус бели" (повод за война): бившата италианска колония Либия и справянето с вълната от стотиците хиляди мигранти, които прекосяват Средиземно море.
Среща, организирана във Франция през юли 2017 г. с либийски официални представители, "засегна чувствителността на италианците и им навя лошия спомен за френската военна интервенция през 2011 г." в тази страна, подчерта Марк Лазар.
След тази интервенция "се смята, че Франция, правилно или погрешно, е дестабилизирала Либия и е довела до тази мигрантска криза", добави Жан-Пиер Дарни.
Италия е приела около 700 000 мигранти, пристигнали до нейните брегове от 2013 г. насам и се смята за изоставена от европейците.
Напрежението още повече се покачи след идването на власт в Рим на съюз между популистка формация - "Движение "Пет звезди", и крайнодясната партия "Лига".
В началото на юни Еманюел Макрон нападна проявения от Рим " цинизъм и безотговорност", заради отказа да позволи на кораба "Акуариус" да акостира с повече от 600 нелегални мигранти на борда. "Лицемерни уроци от държави, които предпочитат да обърнат гръб по въпроса за имиграцията", отговори Рим.
Войната на думи пламна отново, когато Еманюел Макрон избухна срещу "растящата проказа", докато италианският вътрешен министър и ръководител на "Лига" Матео Салвини обвини френския президент в "арогантност".
За Жан-Пиер Дарни тази ескалация представлява голям риск за Европейския съюз. "Изолирането (на популистите) само ще ги направи по-силни и ще увеличи рисковете от взривяване на Европа", смята той.
Парадоксално е, че "е нужна символично политическо отваряне и великодушие за борба с популизма", добавя той, като предлага например Париж да остави инициативата на Рим по либийския въпрос и да покаже повече отвореност по промишленото сътрудничество.
/БТА/
