Вчера, приятелю, тя ми се разкрещя.
Казваше, че ми е бясна и наистина й личеше.
Повтаряше само колко ме мрази и иска да ме остави.
Не знаех какво да направя.
Помислих и реших, че най-доброто решение е да я целуна.
Направих го. Долепих устните си към нейните и тя се успокои.
Просто се сгуши в мен и не каза нищо. Вече не беше ядосана. Беше влюбена.

Но днес, приятелю, днес тя не ми се разкрещя.
Просто застана пред мен, погледна ме в очите и си тръгна. Аз не направих нищо. Дори не я целунах.
И един въпрос не ми дава мира, приятелю. Дали тя щеше още да е с мен, ако я бях целунал?
Предпочитах да ми крещи, да вика и блъска, защото знаех, че от любов.
Но в никакъв случай не исках да мълчи и просто да ме гледа с онзи нейния поглед, защото онези очи не казваха: „Мразя те, но повече те обичам!.“
Онези очи, приятелю, казваха „Нарани ме!“

Затова, приятелю, предпочитам да ми се ядоса. Но вече е твърде късно.


Автор: Джанел Тейлър