Асфалтът се пука и „цъфти“ от арктическите студове, сковали земята.

Лампи падат връз невинни и нищо неподозиращи в прясно ремонтиран ръкав на тунел.

Стиропор, залепен в резултат на усилено саниране лети, емнат от ветровете на промяната, а държавата се дава на концесия топтан с електората. Или по-скоро без електората. Той, електоратът е свободен да напусне на собствен ход територията,  иначе ще го лекуват с методите на здравната каса, ще го третират като данъкоплатец, потребител, родител и трудещ се докато…продължава да е мнозинство и да се изживява като суверен, който на всичко отгоре засънува и управление чрез референдуми. 

Това всъщност е най-голямото умопомрачение, да си въобрази мат’ряла, че може сам да си определя дневния ред и приоритетите.

Цивилизационният избор направен ли е? Направен е!

Демокрацията тържествува ли? Тържествува!

Ама имало и директна такава, каквато Платон и Аристотел са завещали, може и да има, ама Чърчил е казал, че от това дето го живеем по-добро не е измислено. И щом Чърчил го е казал, няма какво да се правим на по-умни от Чърчил. Няма да трошим хатъра на Брюксел. Като са казали концесии - концесии! То така даже е по-прозрачно и ще ни е по-лесно. Така казва Дончев, а той ги разбира прозрачните правила.

Като няма човек, пардон народ собственост, е айляк! Щрака си с пръсти, трака със зъби, пие вода със съдържание на микрофлора тип първичен бульон и рупа комат, набъбнал от свръхглутенова пшеница, която не се разгражда в стомашния тракт, но за сметка на това дава добиви, които позлатяват арендаторите в златна Добруджа!  

Ама пестициди, ама скъпа вода и мръсна, ама във въздуха ще си пробиваме тунели, за да се придвижваме през металните частици и смога дето ни тапицира със стружки отвътре - голяма работа!

Важното е да сме лоялни към общността, която ще ни пусне в Клуба на богатите само да се издигнем над базата. Защото сега сме били изградили базата, казва Софиянски. Той тези неща за базата и надстройката ги разбира! За надграждането и приемствеността също са компетентни новите, служебни министри и най-вече премиерът. База, надстройка прим, очаквам да докараме до изборите.

А една приятелка, която живее от години в Австрия ми се провиква през дувара във Фейсбука, че както сме го подкарали с тия референдуми, скоро можело да ни се прииска и от ЕС да излезем.  А тогава лошо ни се пишело, ако излезем от ЕС, защото всичко щяло да поскъпне. А сега билетите за самолета били евтини и сме си летели на воля, където ни душа иска. Плюя си в пазвата! Което си е верно, верно!

Поевтиняха билетите и куфарите също!

Поевтиня и образованието, даже от Америка, добри хора, филантропи, плащат на граждани подбрани по неведома метода да са учители, да учат децата на нещо дето няма много общо с българската история, но то не трябвало човек да се взира в миналото, нали така каза Шимон Перес, светла му памет, трябвало да мечтаят младите! А то, мечтите не са ли родители на желанията, но с по-благозвучни имена? А  желанията не полягат ли, като момичетата на Хю Хефнър в основата на потребителското самосъзнание и в темела на конформистката персона?

Да не отиваме чак до духовните учения, които са доста по-безцеремонни с мечтите.  Като се заговорихме за мечти и ми отлетя мисълта към океана на необятните възможности и всевъзможните отговори – Интернета! И той е евтин, и е навсякъде в европейското ни отечество! Най-бързият и качествен бил у нас! И кафето в пластмасова чашка и то без пари! Разходете се, където и да е из България и ще видите пиещите кафе с димяща цигара, прегърбени в студа на входове и автобусни спирки, свободни избиратели със свободен достъп до мрежата! И това, ако не е достижение на глобалния свят! Евтино е, отговарям и аз на родолюбивата виенчанка от другата страна на дувара, ей на, комуникацията е все едно на едно и също място живеем! Бананите и те се в изобилие, даже има едни на кафяви петна, досущ като кожата на пенсионерска, паркинсонова  ръка дето ги дават по левче и съм виждала старци да си ги купуват. С каква цел не ми е ясно, но факт е, че има за всички!

Без пари ги дават опростачването и амнезията - за всички на кило!

Само защо ги ядохме жабите?

И  докога ще ги преглъщаме, че и Бон апети ще си подвикваме в социалните мрежи през дуварите, защото сме идейно убедени демократи и евроатлантици. Като наративите от едно време, ония за дружбата насъщна като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Така си е, дружбата с Клуба на богатите ще ни направи същински хитърпетровци. Ще си греем хляба над тенджерата на ханджията и ще си плащаме за парата щот не ни иде на акъла, че за пара се плаща със звън на сребърник, а не с пожизнени концесии.

И правите краставици не решават проблема с  политическата хистерия, защото тя е като другата, резултат е от нежеланието на онези отдолу и неможенето на тези отгоре. Но това е друга тема.