Благоевград. По време на Балканската война 14-и пехотен Македонски полк участва в освобождението на градовете Пехчево, Кочани и Струмица. Това каза историкът Борислав Дичев в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод бойния празник на полка. Той обясни, че при избухването на войната полкът е в непосредствена близост до границата с Османската империя. „В състава на 7-а Рилска дивизия първата му задача е да прикрие развръщането на два резервни полка, които водят началото си от 22-ри и 14-и полк. Това са 49-и и 50-и пехотни полкове, които се съсредоточават в района на Кочериново и рилската река при Бараково, откъдето тръгва освобождението на Горна Джумая, днес Благоевград. 14-и пехотен Македонски полк, с разположението си в близките села до границата прикрива разгръщането на тези полкове, а след това се изнася в района на Черната скала със задача в първия ден на войната да бъде завладяно Царево село, което е днешния град Делчево в Р Северна Македония“, каза още Дичев. Той добави, че в последвалото развитие на военните действия, полкът участва в освобождението на градовете Пехчево, Кочани. На 21 октомври, заедно с 14-и пехотен Сръбски полк освобождават Струмица, след което полкът се насочва към Кукуш. С лявото си крило по време на настъплението полкът съдейства за изтласкването на османските войски от Кресненското дефиле. Това е бойният път до първата фаза на Балканската война, обясни историкът. Той посочи, че след това заедно със 7-а Рилска дивизия достига Солун, който няколко часа по-рано е предаден от турския военен комендант на гръцките части срещу солиден подкуп. По думите му големи са разногласията и съпротивата на гърците, когато българските войски предявяват законното си право за военно присъствие в Солун. „Там се получават недоразумения, които са заплашвали да прераснат във въоръжен конфликт. Гръцкият престолонаследник изпраща една оскърбителна телеграма до командира на 7-а Рилска дивизия, в която къде завоалирано, къде директно към нас се прави предложение да насочим войските си там, където е необходимо, тъй като градът вече е предаден на гръцката войска, която дори се е разположила. Генерал Георги Тодоров и всички офицерски чинове са възмутени. На това нахалство отговарят, че ако е необходимо ще влязат в града със сила“, разказа Дичев и добави, че е въпросът се урежда между двете главния командвания и макар неохотно, частите на 14-ти пехотен Македонски полк и на 7-а Рилска дивизия са допуснати в Солун. „Неохотно, със скърцане със зъби, гърците едвам понасят българското военно присъствие в Солун. Създават се всякакви пречки на българското население, духовниците и военните при носенето на гарнизонната служба. Тези отношение продължават до началото на Междусъюзническата война. Той отбеляза, че периода до началото на Междусъюзническата война е изпълнен с множество провокации от страна на гърци и сърби. „Те успяват в този период да си отпочинат, да попълнят своите армии, докато българските войници се бият при Одрин, при Чаталджа и Булаир“, каза още Дичев.
Ливия НИНОВА