Белград. В материал озаглавен „Неспокойната Сърбия“ изданието на Федералното събрание на Руската федерация “Парламентская газета“ разглежда ескалацията на протестите в Белград през последния уикенд. Агенция „Фокус“ представя материала без редакционни промени, като мненията и изразените позиции са на автора и агенцията не носи отговорност за тях.
В нощта от събота до неделя вътрешнополитическата ситуация в Сърбия значително се влоши. Масовите демонстрации, провеждани постоянно в страната от декември миналата година, внезапно станаха по-агресивни. Протестиращите, водени от опозиционери, лидерът на проруската партия „Двери”, Бошко Обрадович и бившият кмет на Белград Драган Джилас, нахлуха в офиса на Държавната телевизионна и радио компания РТС и поискаха да им бъде предоставено ефирно време. Няколко часа по-късно те направиха опит да обсадят резиденцията на президента Александър Вучич.
Правоприлагащите органи успяха да запазят ситуацията под контрол. Специалните части на жандармерията успешно отстраниха демонстрантите от телевизионния център и не им позволиха да проникнат в президентската резиденция. Въпреки това, страстите в града не са затихнали. Хората все още се събират в центъра на Белград. За нападение срещу полицията бяха задържани седем души.
Въпреки случващото се, президентът Александър Вучич се чувства доста уверен. В обръщението си към хората той потвърди факта на нахлуване на опозицията в телевизионния център, но заяви, че "ние не сме жени от телевизията, за да бъдем заплашени". На 17 март Сърбия традиционно си спомня за загиналите и пострадалите в резултат на албанския погром в Косово и Метохия през 2004 година.
Протестите в Сърбия срещу вътрешната политика на държавния глава продължават вече три месеца, но това практически не се показва нито по радиото, нито по телевизията. Властите не коментират исканията на протестиращите и подчертават, че опозицията – това са политически маргинали, преминали всички възможни граници. Противниците на властите твърдят, че резултатите от гласуването са били фалшифицирани и в такава ситуация те трябва да имат право да изразяват мнението си по политически и икономически въпроси чрез водещите медии.
Основните лозунги на протестиращите са за оставката на президента Александър Вучич, министър-председателя Ана Брнабич и лидера на парламента Мая Гойкович, както и отварянето на телевизията към опозицията и началото на открити дебати за ситуацията в страната. За 13 април вече бяха насрочени нови демонстрации, които бяха съгласувани с властите. Очаква се, че поради „легалния“ им статут много повече хора могат да се присъединят към тях.
Експертите казват, че причината за действията на опозицията е политическият курс на Вучич, който се фокусира върху сближаването със Запада. Бошко Обрадович и Драган Джилас, двамата основни лидери на най-голямата опозиционна коалиция за Сърбия, която е основната движеща сила на протестите, смятат, че Белград не трябва да търси начини за интегриране с Европейския съюз и да се присъедини към НАТО. Въпреки това, заобиколена от всички страни от държави, принадлежащи към тези организации, за страната е изключително трудно да изгради своята икономика.
Въпреки че гръбнакът на протеста се формира от недоволни от сближаването на Сърбия със Запада и противопоставянето на Вучич, те по-скоро помагат на Запада, заяви политическият анализатор Владимир Зотов. "Сърбия вече има опит с подобни протестни демонстрации", каза той. "Подобна е ситуацията през 2000 година, когато Милошевич беше свален, преди това, по време на бомбардировките на НАТО и след това, от 2008 до 2012 г., когато ставаше дума Косово."
Трябва да се знае обаче, че “Съюзът за Сърбия” далеч не представлява цялата опозиция в страната. Що се отнася до външните фактори, сега всички говорят за признаването на Косово от Сърбия, затова много международни играчи се интересуват от влияние върху политическия живот на Сърбия, включително Запада, представен от Австрия, Германия и САЩ. Ако властите на републиката имат план за локализиране на този протест, тогава Сърбия ще остане повече или по-малко стабилна, отбеляза политологът.
Неделните протести в Белград бяха доста разхвърляни. Според информация на журналисти, присъстващи на протеста пред президентството, активистите първо пробиха кордона около президентския дворец и като че ли искаха да го нахлуят, а след това решиха да отцепят сградата и да не пуснат президента Александър Вучич да излезе от нея. Въпреки това държавният глава лесно успя да напусне резиденцията. На раздяла той дори махна с ръка на участниците в протеста, които не реагираха на „бягството“ на обсадения политик.
В същото време, по време на митинга,който вървеше по същото вереме , според кореспондента на ТАСС, лозунгите постоянно се променяха: протестиращите искаха оставката на правителството и президента, след което призоваха държавния глава да излезе и да се обърне към хората. В същото време една от целите на участниците първоначално беше да не позволят на президента да се обърне към нацията
Сръбската икономика преминава през трудни времена: безработицата достига 25%, а средната работна заплата за 2018 г. е 46 хил. динара, което е около 760 лева. Но освен това много хора са недоволни, че според тях президентът Вучич и неговата Прогресивна партия са узурпирали властта.
Всичко това се случва на фона на преговорите между Белград и Прищина относно признаването на независимостта на Косово. Въпреки това напредъкът в тях все още не е видим. В навечерието на новата година Косово наложи 100% мито върху сръбски стоки, което естествено се възприема в Белград като неприятелска стъпка. Но най-важното е, че през декември миналата година косовският парламент обяви началото на създаването на армията на Косово. В резултат на това преговорите, които се провеждат чрез посредничеството на Европейския съюз, бяха напълно замразени.

Превод и редакция: Юлиян Марков