Директорът на македонския Институт за национална история професор Драги Георгиев заяви пред МИА, че се очаква да се продължат темите от предходната среща в София и преди всичко тази за Цар Самуил, както и за забележките за учебниците по история за V и VI клас, които вече са направени и са обменени между страните, с цел да се преодолеят проблематичните тълкувания.
Материалът, който е предмет на работата на Комисията, обхваща периодът на праисторията, античността и средновековието, при което различните тълкувания на практика започват в средните векове, като най-големи различия в учебниците има в материала за братята Кирил и Методий и Самуиловата държава.
Според него, целта на Комисията е всички тези тълкувания на миналото от преди хиляда и повече години да се денационализира, а не да се дава национална конотация от съвременен аспект на тези личности, т.е. днешното национално чувство на македонците да не рефлектира 1000 години назад, защото обективно по онова време не е съществувало такова чувство.
„Не можете да национализирате Свети Климент или Свети Наум, или братята Кирил и Методий. Те са християнски възпитатели, духовни личности, на които не можете да дадете националност, те са действали в определени страни, във Византия и в българската средновековна държава, но това не ги прави нито българи, нито гърци, нито македонци в съвременен смисъл. Целта е да се даде на бъдещите поколения, които ще научат от българските и македонските учебници, идея за космополитизма на тези хора, за някои общи ценности, които са оставили на следващите поколения, а не да ги възприемат като ограничени герои. В този смисъл дискусиите за учебниците ще продължат“, каза Георгиев.
Той вярва, че цар Самуил трябва да бъде празнуван от двата народа заедно, защото, подчертава той, съществува в паметта на българския народ и в паметта на македонския народ, притежава голяма символика в двата исторически разказа и традиции, които могат да бъдат мост на връзка, около който трябва да се съгласим , мост, който свързва днешните народи и култури на съвременните държави на Балканите и особено на Македония и Р България.
Според него обаче най-големите проблеми се очакват при разглеждане на събитията и лицата от XIX и началото на XX век, периода на възникване на културни, духовни и политически движения, които се появяват на територията на Македония. Главните герои на тези движения, наред с други неща, казват, че са българи, но действат на тази територия, особено политическите активисти, които се появяват по-късно и се борят за автономията на Македония. Всъщност това са лица, които проявяват политически сепаратизъм по отношение на България от османската държава, но в мемоарите си казват, че са българи, твърди ръководителят на македонската делегация в Комисията.
„Има сериозни различия в двете историографии и отново считам, че без сериозни дискусии, без сериозна интерпретация на източниците, придържане към академичните принципи и без желанието да се гледа смело в слабостите на собствените си историографии, причинени предимно от политически и идеологически причини , ние няма да можем да постигнем решение“, уверен е Георгиев.
Този период, подчерта той, ще бъде най-трудният и най-дълготрайният, а всяко набързо наложено политическо решение или позиция, ще ни доведе до задънена улица.
„Тези въпроси не могат да бъдат решени политически. Това, което ние, като Комисията, и дори обществеността в Македония чувстваме, е усещането за триумфализъм в България, че сега е моментът да докажем, че македонците до 1944 г. са българи, а след това стават македонци. Ако това е идеята - да се наложи подобен извод, в който една страна ще бъде показана като победител, тогава Комисията няма да има резултати, казва директорът на Института за национална история на Македония.
Той вижда решението в критичен анализ на историческите наративи в двете държави и във взаимното уважение на гражданите и културите на двете държави.
„Според мен решението, договорът, се намира по средата. Не може българската страна да очаква, че ние ще приемем всичко от българския национален исторически наратив. Също така, ние не можем да представим историята на ХІХ и началото на ХХ век като кристално ясна македонска национална история и да отричаме присъствието на българско национално и политическо влияние в интелектуалния и политическия македонски сепаратизъм. Това е периодът, в който, всъщност, започва процесът на постепенно и мъчително разделяне, първо политическо, а след това национално, на македонците, на Македония, на появата на македонизма, и това не може да бъде осъдено от българската страна, както ние не можем да твърдим, че има непрекъснатост на македонска нация от времето на цар Самуил до днес. Това са нещата, които двете страни трябва да приведат в съответствие, да отстъпят, да приемат определени податъци и тълкувания, за да стигнем до решение, което ще функционира и в двете държави, и за двата народа, за да продължим напред, без да бъдем заложници на историята“, казва Георгиев, въпреки че самият той е историк.
Иначе срещите на Смесената македоно-българска експертна комисия се провеждат последователно в България и в Македония и това е среща, която е домакин ще бъде Скопие.
Превод и редакция: Иван Христов
