И продължава с обзора си за 2018-та: „Измина още една година. 2018-та ни дава рядък случай, когато с лекота можем да назовем най-значимото за нас, което се случи в политиката. Не, това не е промяната на пенсионната възраст. В пенсионната реформа просто максимално ясно се прояви същността на онова, което се случи.
През 2018-та година окончателно завърши онзи удивителен и вероятно почти нереален етап, който започна през февруари 2014-та.Време на национално възраждане, на консолидация и на мобилизация. Време, на отстраняване на противоречията и дребните конфликти, които трупаха своето нищожество пред лицето на огромния призив, който Русия чу и към който пое.
Този етап приключи и сега настъпва време за нормален живот, за остри дискусии, за неприятни решения и за открито изразяване на несъгласия. А главното – време на работа, обикновена всекидневна рутинна и планирана работа.
Истината е, че сега за разлика от 2013-та, нямаме оправдание повече за нищо.
Тогава също строяхме пътища и мостови, борехме се с корупцията по високите етажи, реформирахме армията и организирахме грандиозни спортни прояви. Но всичко преминаваше под мотото, че „тази страна е обречена, залива я цунами от нерешени и неразрешими проблеми, нейната обвързаност с нефтената икономика я придвижва към неизбежен крах, в Русия няма никакви положителни промени, а и те са невъзможни.
Последните години промениха всичко.
Русия е велика държава, която има „Северен поток-2“, военна операция в Сирия, „Авангард“ и както и по-рано, най-добрият балет в света.
Това, че тя, това, че ние както и преди ще се сблъскваме с огромно количество тежки проблеми, не променя нещата – просто трябва да ги решаваме.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
