Правителството предложи на президента да награди отец Александър Чъкърък с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - първа степен. Отличието е за големите му заслуги за опазване на българското културно и историческо наследство.
Отец Александър Чъкърък е роден в Одрин в семейството на родолюбивите българи Филип и Елена Чъкърък. Завършил е българското училище „Петър Берон“ в Одрин и семинария в Пловдив. Има диплома за магистър по богословие от СУ „Св. Климент Охридски“. Ръкоположен е за свещеник през 2001 година и от 2003 служи в църквата „Св. Георги Победоносец“ в Одрин, Турция.
Отец Чъкърък работи неуморно за запазване и укрепване на устоите на нашата вяра и традиции. Под негово ръководство на 6 и 21 май всяка година в града се стичат стотици наши сънародници от България и Турция за храмовите празници на църквите „Св. Георги Победоносец“ и „Св. Св. Константин и Елена“.
С активното съдействие на отец Чъкърък и съпругата му през 2008 г. към храма „Св. Георги“ е открит филиал на Народното читалище „Просвета - 1870“ - Свиленград, което се нарича Българско народно читалище „Просвета“ и е първото извън пределите на България. Там много деца изучават български език.
Вицепремиерът по управление на европейските средства е определен за председател на Съвета за административната реформа
Министерският съвет прие Решение, с което определи заместник министър-председателя по управление на европейските средства за председател на Съвета за административната реформа. С приемането на решението ще се осигури ефективното функциониране на Съвета за административната реформа.
Правителството определи министрите на образованието и науката и на иновациите и растежа проф. Сашо Пенов и Александър Пулев за свои представители в Съвета на настоятелите на Българската академия на науките (БАН).
Съветът на настоятелите е с четиригодишен мандат и се състои от 16 членове, двама от които са представители на правителството. Участват също представители на Националното сдружение на общините в България, на националнопредставителните работодателски организации, Съвета на ректорите и други научни организации.
Съветът на настоятелите подпомага дейността на БАН при ефективното управление на финансовите средства и стратегическото развитие на научноизследователската дейност. Той предлага и мерки за постигане на целите, заложени в европейските стратегии за научни изследвания и иновации. Настоятелите съдействат също за създаване на иновационни центрове за производствена, внедрителска и други дейности, свързани с приложението на научните резултати. Съветът може да предлага създаване, преобразуване и закриване на академични институти, както и финансови и други необходими механизми за съвместна научна, образователна и приложна дейност с висшите училища и търговските предприятия.
Правителството одобри проекта на програма Интеррег NEXT Черноморски басейн 2021-2027
Министерският съвет одобри проекта на Програмата за транснационално сътрудничество Интеррег NEXT Черноморски басейн 2021-2027 преди представянето й в Европейската комисия. Одобрени са и ангажиментите на България като държава-участник в нея.
Общият бюджет на програмата е 72 275 137 евро. От тях 65 047 623 евро се предоставят като европейско финансиране. 7 227 514 евро са национално съфинансиране от държавите-участнички. Ще бъдат финансирани съвместни проекти в рамките на приоритетите „Син и интелигентен регион“ и „Зелен и чист регион“. Първият е насочен към повишаване капацитета за изследвания и иновации и въвеждане на напреднали технологии. Вторият цели насърчаване адаптирането към изменението на климата и предотвратяване на риска от бедствия, както и към опазване на природата, биоразнообразието, зелената инфраструктура и намаляване на замърсяването. Бенефициенти могат да бъдат национални, регионални и местни власти, университети, изследователски центрове, асоциации, неправителствени организации, граждански обединения и мрежи и други.
Интеррег NEXT Черноморски басейн 2021 -2027 цели да допринесе за прехода към неутрално по отношение на климата общество, като гарантира устойчивия и иновативен растеж на регионите в съответствие с новата политика на сближаване на ЕС за периода 2021-2027 г. Програмата обхваща райони от 3 държави - членки на Европейския съюз - България (областите Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора), Румъния, Гърция, както и още 5 партньорски държави от Черноморския регион - Турция, Украйна, Молдова, Грузия и Армения.
Одобрен е отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 година
Със свое решение правителството одобри годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г. и доклада към него и предлага на Народното събрание да го разгледа и приеме.
В документа е отбелязано, че 2021 г. приключи с дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа в размер на 3,794 млрд. лева. Отнесено към БВП, това представлява 2,9 % от БВП. За сравнение в актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2021 г. е заложен дефицит за годината в размер на 4,604 млрд. лв., което означава, че спрямо заложеното в програмата за годината се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с 0,810 млрд. лева. Бюджетното салдо на сектор „Държавно управление” за 2021 г. по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), съгласно априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга, е отрицателно в размер на 4,1 % от БВП. Важно е да се отбележи, че през 2020 г. Европейската комисия (ЕК) активира Обща предпазна клауза, която позволява временно отклонение в условията на извънредна ситуация от правилата в Пакта за стабилност и растеж (ПСР), като тя остава в сила и през 2021 г. Общата клауза за временно отклонение от правилата на ПСР предоставя на държавите членки бюджетна гъвкавост за справяне с кризата. Активирането й позволява временно отклонение от пътя на корекцията към средносрочната бюджетна цел на всяка държава членка, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план. В доклада на Европейската комисия по отношение на чл. 123, ал. 3 от Договора за функциониране на ЕС от 25.05.2022 г. е посочено, че при действието на общата предпазна клауза за дерогация по ПСР на този етап Комисията няма да прави нови предложения за иницииране на процедура за наличие на прекомерен дефицит в държавни-членки на ЕС според правилата на корективната част на ПСР.
Фискалният резерв към 31.12.2021 г. е 10,7 млрд. лв., в т.ч. 9,7 млрд. лв. по сметки и депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,0 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП за 2021 г. са в размер на 52,459 млрд. лв., което представлява 103,7 % спрямо годишните разчети. Представени като относителен дял в БВП, приходите представляват 39,5 % от БВП, при 36,9 % от БВП за 2020 г. Съпоставени с 2020 г., постъпленията по консолидираната фискална програма, бележат номинален ръст от 18,4 % (8,141 млрд. лева).
Разходите, включително вноската в бюджета на ЕС, по КФП за 2021 г., възлизат на 56,253 млрд. лв., което представлява 102,0 % спрямо разчета за 2021 г. Разходите по КФП, представени като процент от БВП, представляват 42,4 % от БВП за 2021 г. при 39,9 % от БВП за 2020 г. Извършените по-високи разходи са свързани, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато отчетените разходи за борба с пандемията от COVID-19 бяха значително по-ниски, докато през 2021 г. тези разходи са съществени и са за цяла година, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година. Наред с това върху размера на разходите през 2021 г. влияние оказаха и средствата, осигурени за изпълнението на одобрените от правителството програми за компенсиране на потребителите на електрическа енергия за високите цени на електричеството.
Лихвените плащания възлизат на 0,629 млрд. лв. (95,7 % от планираните за 2021 г.), текущите нелихвени разходи - на 50,026 млрд. лв. (107,2 % от разчета за годината), капиталови разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) — 3,872 млрд. лв. (61,6 % от разчетите към ЗДБРБ за 2021 г.) и предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина - 0,047 млрд. лв. при планирани с разчетите към ЗДБРБ за 2021 г. 0,018 млрд. лева.
Вноската на България в общия бюджет на ЕС възлиза на 1,681 млрд. лв. (1,3 % от БВП), което е в съответствие с действащото през годината законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Със същото решение правителството одобри Годишен доклад и отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2021 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2021 г., които предстои да бъдат внесени в Народното събрание. Общият паричен ресурс към 31.12.2021 г. по сметка на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система в Българската народна банка е в размер на 3,551 млрд. лева. Размерът на държавния дълг към 31.12.2021 г. е 31,218 млрд. лева.
Утвърдени са разходите за командировки в страната за второто тримесечие на 2022 г.
Правителството утвърди разходите за командировки в страната за второто тримесечие на 2022 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.
За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 11 399,55 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници 2 046,50 лв., за командировки на областни управители – 5 004,73 лв, за командировки на председатели и членове на държавни комисии 210 лв. За командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията не са извършени разходи.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2022 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност в размер на 3 220 лв.
Средствата са необходими за подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на курсантите от Академията на Министерството на вътрешните работи за бюджетната 2022 г.
Предоставят се допълнителни 1 200 000 лв. на ВВВУ „Георги Бенковски“
Министерският съвет прие постановление за предоставяне на допълнителен трансфер за Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ за 2022 г. чрез бюджета на Министерството на отбраната в размер на 1 200 000 лв.
Средствата се отпускат за доизграждане и дооборудване на кабинетната, летищната, учебно-техническата и материална база с цел подобряване обучението на пилоти на летателни апарати, технически и спомагателен състав за тяхното обслужване и експлоатация. Средствата са от централния бюджет за 2022 г.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие проект на Постановление за възстановяване на средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. и Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 година в размер на 3 600 000 лв. за продължаване на кампанията за поставяне на ваксини срещу COVID-19.
Одобряването на допълнителни разходи по бюджета на M3 за 2022 г. ще осигурят устойчиво финансиране на дейността на имунизационните кабинети на РЗИ, което като очакван резултат ще гарантира: непрекъснатост на тяхната работа, включително и чрез наемане на медицински персонал, ангажиран единствено с поставянето на ваксини срещу COVID-19; осигурен достъп до ваксинация срещу COVID-19 на всички желаещи лица, вкл. и на здравно неосигурени лица; осигурен мобилен достъп до ваксинация на трудноподвижни лица и лица от отдалечени и труднодостъпни населени места; подобряване на ваксинационния обхват срещу COVID-19 в страната и осигуряване на ваксинална защита на лица в риск от тежко боледуване и смърт; прилагане на ваксинацията като инструмент за контрол на пандемията от COVID-19 и подпомагане на борбата с коронавирусната инфекция в страната и свързаните с нея здравни последици върху качеството и продължителността на живота на българските граждани.
Съгласно друго правителствено постановление се одобряват допълнителни разходи в размер на 9 800 000 лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. за осигуряване на подкрепа за три месеца на служители в центровете за спешна медицинска помощ, пряко ангажирани с дейности по предотвратяване разпространението на COVID- 19 и други заразни болести с епидемичен потенциал на разпространение. Допълнителните разходи ще бъдат осигурени за сметка на предвидените по централния бюджет за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ средства, посочени в чл. 1, ал. 5, т. 3.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
Осигуряват се 40 млн. лв. за лекарства за деца с редки заболявания
Министерският съвет прие също Постановление за възстановяване на средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г., както и Постановление, с което се одобряват допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. в размер на 40 150 000 лв.
Средствата са за предоставяне на допълнителен трансфер на Националната здравноосигурителна каса за финансиране на дейности във връзка с лечението на лица до/над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето.
Още 5 млн. лв. за проекти по четири национални програми за образованието
С допълнителни 4 957 963 лева ще се финансират дейности по четири национални програми за развитие на образованието.
По програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“ се отпускат 1 379 138 лв. за подобряване на условията за експериментална работа по природни науки в профилираната подготовка“. За подкрепа на целодневното обучение на учениците се дават 737 987 лв. За обогатяване на библиотеки и създаване на пространства за четене ще бъдат преведени 558 760 лв.
534 777 лв. ще се изплатят за дейности по програма „Хубаво е в детската градина“, а за работа с родители по „Заедно за всяко дете“ - 496 060 лв.
Още 1 251 241 лв. ще получат центровете за подкрепа за личностното развитие на децата и учениците, които имат таланти в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта. Ще бъдат подпомогнати и центровете за превантивна, диагностична и рехабилитационна работа с деца и ученици, както и астрономическите обсерватории и планетариуми.
Допълнителните средства се предоставят по бюджетите на общините.
Близо 15 млн. лева за изкуства и спорт на ученици
14 768 229 лева отпусна правителството за осигуряване на дейности по Национална програма „Заедно в изкуствата и в спорта”, чиято цел е да подпомогне формирането на умения за екипна работа чрез участието в колективни спортове и изкуства.
Средствата могат да се използват за закупуване на сценични костюми, инструменти, озвучителна техника, декори, екипировка на учениците, спортни уреди и пособия и др.
Училища с под 400 ученици кандидатстваха с до две групи по модул „Изкуства“ и с до два отбора по модул „Спорт“, а училища с над 400 ученици - съответно, с до 3 групи/отбора по всеки от модулите.
Отпуснатите средствата са 50 процента от одобрените суми за 1 175 общински, държавни и частни училища. Останалите до 50% ще бъдат предоставени след представяне на справки за извършените разходи до края на учебната 2022/2023 г.
1,7 млн. лева за командировки на преподаватели в чужбина
Допълнителни 1 705 234 лв. отпусна правителството за командированите в чужбина български учители и университетски преподаватели.
Те ще получат повече пари за командировъчни, а държавата ще поема част от разходите им за наем на жилище, пътуване и медицински застраховки. Увеличението на средствата е в изпълнение на приетите от Министерския съвет промени в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина.
Според тях преподавателите ще получават допълнително 30% от дневните командировъчни пари във валута за съответната държава, за да покриват разходите си за квартира, ако приемащата страна не им е осигурила безплатно жилище или средства за наем. Увеличава се и размерът на самите командировъчни във валута за всички от сектор „Образование“, определени в Приложение 2 на Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина. Държавата ще поема и разходите за път на преподаватели от България до страната, в която са командировани в началото и в края на всяка учебна/академична година, както и пътните разноски на членовете на семействата им.
Целта е да се подобри социалният статус на преподавателите по време на престоя им в чужбина и дейността им да стане по-атрактивна, като по този начин да се популяризира и разшири преподаването на българския език по света.
Одобрен е проект на Спогодба за социална сигурност между България и Албания
Правителството одобри проект на Спогодба за социална сигурност между България и Албания и упълномощи заместник министър-председателя по социалните политики и министър на труда и социалната политика да я подпише.
Проектът на международен договор регулира осигуряването при работа в двете държави, както и реда за отпускане и изплащане на обезщетенията за болест и майчинство, обезщетенията за трудова злополука и професионална болест, пенсиите за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, както и наследствените пенсии.
След като бъде подписана, е необходимо спогодбата да бъде ратифицирана от Народното събрание. След ратификацията документът ще влезе в сила. По този начин ще се създаде възможност хората, осигурявани в България и в Албания, да реализират социалните си права.
Министрите за Кохезионната политика обсъдиха сближаването в ЕС след 2027 г.
Правителството одобри доклад за резултатите от неформалната среща на министрите от Европейския съюз, отговарящи за Кохезионната политика, проведена на 1-2 септември 2022 г. в Прага, Чехия. С нея се поставя началото на дебата как трябва да изглежда политиката за сближаване в следващия програмен период, за да върви успешно Европа към цифровия и зеления преход, както и каква да бъде ролята на политиката при кризи и извънредни ситуации, като днешните.
Представителите на държавите-членки и европейските институции са единодушни за значението на Кохезионната политика, като основна инвестиционна политика на ЕС, която трябва да подпомага дългосрочното сближаване на регионите и балансираното териториално развитие в условията на различни предизвикателства и кризи. България, представена от вицепремиера по управление на европейските средства, г-н Атанас Пеканов, заедно с Естония и Литва, отбеляза, че Кохезионната политика не следва да е единственият финансов отговор на кризите, за да не бъде подлагано на риск изпълнението на нейните дългосрочни цели. Подобно на Белгия, Унгария и Италия, страната ни счита, че останалите европейски политики също следва да отчитат целите за сближаване и балансирано териториално развитие. Резултатите от направените инвестиции трябва да станат по-видими и по-близки до гражданите, като кампанията „Първа работа в България“, финансирана по програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г., е добър пример за това.
Подкрепена от Гърция, Финландия и Германия, България е поставила въпроса за демографския срив и депопулацията, като изключително сериозно предизвикателство, с което много региони, в т.ч. и у нас, ще трябва да се борят. Според страната ни целенасочената подкрепа за слабо развитите региони и откриването на нови възможности пред европейските граждани и бизнес следва да бъде във фокуса на бъдещата политика за сближаване, наред с целите на зеления и цифровия преходи.
Мнозинството държави смятат, че е важно да се помисли за по-нататъшно опростяване на правилата на политиката. Някои от тях (Швеция, Румъния, Ирландия, Люксембург, Литва и Испания) са загрижени от наличието на твърде голям брой инструменти за финансиране на сходни цели в европейския бюджет и призовават за по- добра координация и единен набор от правила за изпълнението им.
Проведената политическа дискусия ще послужи за подготовката на заключения на Съвета на ЕС относно ролята на Кохезионната политика, които се предвижда да бъдат одобрени от Съвета по Общи въпроси във формат „кохезионни министри“ на 22 ноември 2022 г.
В рамките на посещението си в Прага вицепремиерът по управление на европейските средства проведе двустранна среща с еврокомисаря по регионалната политика, г-жа Елиза Ферейра относно предстоящото одобрение на програмите на страната ни за периода 2021-2027 г., както и с министъра на регионалното развитие и европейските фондове на Хърватия, г-жа Наташа Трамишак и държавния секретар на Федералното министерство по икономическите въпроси и климатичните действия на Германия, г-н Свен Гиголд, на които са обсъдени темите за присъединяването на страната ни към Шенген и Еврозоната, намирането на общоевропейско решение по отношение на енергийната криза в рамките на новия инструмент REPowerEU.
Правителството одобри доклад от участието на България в заседанието на Съвет „Външни работи/Търговия” на ЕС
Правителството одобри доклад от министъра на икономиката и индустрията относно участието на България в заседанието на Съвет „Външни работи/Търговия“ на Европейския съюз (СВРТ), проведено на 3 юни 2022 г. в Люксембург.
В рамките на заседанието се състоя дебат относно подготовката на 12-та Министерска конференция на СТО. Обсъдени бяха двустранните търговски отношения ЕС-САЩ, в контекста на Съвета за търговия и технологии и отношенията с Китай.
По време на неформален обяд министрите обсъдиха промени в търговската политика на ЕС, в контекста на усложнената геополитическа обстановка, и направиха преглед на текущото състояние на преговорите за сключване на свободна търговия с редица преференциални партньори.
До 31 декември 2022 г. се удължава срокът за по-ниски инфраструктурни такси за жп мрежата
До 31 декември 2022 г. се удължава периодът, в който могат да се прилагат по-ниски такси за ползване на железопътната инфраструктура. По този начин се прилага Делегиран регламент (ЕС) 2022/1036 на Европейската комисия от 29 юни 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2020/1429 на Европейския парламент. С него се удължава действието на временните мерки за устойчив железопътен пазар с оглед пандемията от COVID-19.
С приетия Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. по бюджета на Министерство на транспорта и съобщенията са разчетени средства за компенсация на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ с цел намаляване на инфраструктурни такси за достъп до железопътната мрежа, както и за несъбиране на таксата за заявен и неизползван капацитет.
Правителството прие позицията на България за редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност
Правителството прие позицията на България за редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия), което ще се проведе на 29 септември 2022 г. в Брюксел. Ръководител на българската делегация ще бъде заместник-постоянният представител на Република България към Европейския съюз г-жа Иванка Ташева.
В дневния ред на срещата е предвидено провеждането на два дебата по предложенията за Регламент относно Инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации (SMEI) и Регламент за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране на устойчиви продукти и за отмяна на Директива 2009/125/ЕО.
По отношение на Инструмента в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации България счита, че с инициативата следва да се гарантират координацията, солидарността и съгласуваността на реакцията на ЕС при кризи и да се защити функционирането на единния пазар. Ще се търсят решения, които не дублират функциите на вече съществуващи инструменти и които водят до минимална административна тежест за всички участници - бизнес, граждани и администрация.
България подкрепя предложението за Регламент за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране на устойчиви продукти и за отмяна на Директива 2009/125/ЕО.
Законодателната инициатива цели да разшири приложното поле на Директивата за екопроектиране извън продуктите, свързани с енергопотреблението, така че да обхване възможно най-широка гама от продукти и да спомогне за постигането на целите на кръговата икономика. Ползите се изразяват в подобряване устойчивостта на продуктите, намаляване на тяхното вредно въздействие върху околната среда през целия жизнен цикъл и свободното им движение на единния пазар.
Одобряват се допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната
Министерският съвет на Република България прие постановление, с което се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2022 г.
С приетия акт се осигуряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната в размер на 109 641 880 лв. за сметка на планираните в чл. 1, ал. 5, т. 7.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. финансови средства за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, техника и боеприпаси, в т. ч. осигуряване на експлоатацията на самолети МиГ-29.
Реализирането на проектите за превъоръжаване и осигуряването на интегрирана логистична поддръжка се явяват задължителни условия за изграждане и поддържане на способности за предотвратяване, възпиране и отговор на възможните заплахи срещу Република България и съюзниците й и за постигане на националната политика в областта на отбраната.
В рамките на днешното правителствено заседание беше одобрено и решение за приемане на проект за инвестиционен разход „Придобиване на зенитно-управляеми ракети VL MICA за зенитен комплекс MICA на многофункционалните модулни патрулни кораби”. Документът е разработен в съответствие с чл. 27, т.8а от ЗОВСРБ, като в него са представени необходимостта от придобиване на ракетните боеприпаси VL MICA и прогнозните финансови средства, необходими за реализация на проекта.
Зенитните управляеми ракети са основно въоръжение на корабите, които се придобиват по сключения през 2020 година договор с предмет „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“. Патрулните кораби са основополагаща единица, върху която се формира бойната мощ на ВМС. Противовъздушната отбрана на корабите се осигурява изключително ефективно чрез използване на зенитни управляеми ракети, чиято зона на въздействие позволява бързо противодействие на заплахи на големи дистанции и с висока точност. Зенитните управляеми ракети са основно средство за поразяване на противниковите средства за въздушно нападение.
С реализацията на проекта ще се осигури боеспособността на новопридобиваните кораби и ефективното им използване в национален и съюзен формат. Това ще доведе до изпълнение на поетите съюзни ангажименти на Република България по отношение на колективната система за сигурност.
Министерството на правосъдието предлага проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали
Министерството на правосъдието предлага проект на закон, който ще гарантира ефективна защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали. Защитата ще обхваща и тези, които публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод извършване на тяхната работа или изпълнение на служебните им задължения.
Чрез законопроекта ще се преодолее съществуващата разпокъсаност на настоящата правна уредба и липсата на правна сигурност, която води до недостатъчното подаване на сигнали. С него за първи път в българското законодателство се създават и специални правила при публично оповестяване на информация за нарушения.
Предложеният законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Целта е ефективно разкриване и разследване на нарушения на правото на ЕС.
Законопроектът ще гарантира ефективна защита в редица сфери - обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, предотвратяване на изпирането на пари, опазване на околната среда, обществено здраве, защита на потребителите, безопасност на транспорта, защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, сигурност на мрежите и информационните системи и др.
Предлага се Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да действа като централен орган за външно подаване на сигнали.
Обхванати са възможно най-голям кръг категории лица, които могат да получат защита. Предвижда се защита да се предоставя срещу предприети ответни действия с цел отмъщение не само директно спрямо самите сигнализиращи лица, но и срещу техни близки, колегите или роднините. Така защита ще се предоставя и на лица, които помагат на сигнализиращия в процеса.
Предвидени са задължения за създаване на канали за вътрешно подаване на информация за нарушения и за външно подаване и публично оповестяване на информация за нарушения. Това ограничава негативните последици за организацията от гледна точка на репутацията.
Защитата се изразява в забрана за ответни действия с цел отмъщение, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор и др.
Ясната юридическа забрана в закона за предприемане на ответни действия с цел отмъщение би имала важен възпиращ ефект и би била допълнително подсилена от разпоредбите за лична отговорност и санкции за извършителите на ответни действия. В случай на нарушение на забраната е предвидено право на обезщетение на лицето, подало сигнал.
С цел ограничаване на злонамереното подаване на сигнали се предвиждат няколко допълнителни особености за информацията, която се подава. Изискват се разумни основания, че информацията е вярна към момента на подаването на сигнала.
Министерски съвет прие ключови изменения в производството по несъстоятелност
Министерски съвет прие днес ключови изменения в производството по несъстоятелност. Промените идват след предложени от Министерство на правосъдието изменения и допълнения на Търговския закон за усъвършенстване на производството по несъстоятелност и разширяване на неговото приложно поле. За целта бяха отчетени редица слабости в производствата по несъстоятелност - голяма продължителност, ниска ефективност, високи разноски, рядко цялостно удовлетворяване на кредиторите. Промените са насочени към подобряване ефективността на правната рамка на несъстоятелността - постигане на бързина, намаляване на съдебните такси по отменителните искове, повишаване на ефективността при осребряване на имуществото, ограничаване на недобросъвестното поведение на страните, подобряване на дейността на синдиците и други.
Внасят се изменения в производството по стабилизация съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 за преструктурирането и несъстоятелността. Производството по стабилизация създава възможност за предотвратяване на несъстоятелността на търговец, който е в риск от неплатежоспособност, чрез преструктуриране на неговото предприятие и продължаване на дейността по одобрен от кредиторите и съда план за стабилизация. Измененията въвеждат ясни правила за запазване на самостоятелната дейност, за изготвяне и одобряване на плана, гаранции за изпълнението и за получаване на необходимото финансиране.
Съществена новост е въвеждането на производство по несъстоятелност и стабилизация и за предприемачите - физическите лица, които упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия, чиято дейност не се води по търговски начин. Поради сходствата в дейността на предприемачите и едноличните търговци, законът предвижда вече утвърдените правни институти на несъстоятелността и стабилизацията за търговците да се прилагат и към предприемачите. За първи път се урежда възможността за опрощаване на задълженията на физическо лице - едноличен търговец или предприемач, след откриване на производството по несъстоятелност. Т. нар. „погасяване на задължения“ води до отпадане на ограниченията и забраните за упражняване на търговска дейност, стопанска дейност, занаят или свободна професия занапред.
Одобрен е проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти
Одобрен е проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). С него се въвеждат в националното законодателство мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2021/23 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно рамката за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти.
Централните контрагенти са следпазарни инфраструктури, които играят ключова роля в клиринга на деривати като застават между купувача и продавача (обикновено банки или други финансови институции) и действат като купувач за всеки продавач и продавач за всеки купувач. На двустранна основа, те намаляват риска от контрагента, когато купувачът не е в състояние да плати цената или продавачът не може да достави ценните книжа. На многостранна основа, централните контрагенти намаляват риска чрез прихващане на плащанията, които всеки член в системата („клирингов член“) плаща или получава от всеки друг член. За да се намали риска от верижно разпространение на неизпълнение от страна на клиринговите членове, централните контрагенти са длъжни да разполагат със строги изисквания за участие, да събират подходящи първоначални и допълнителни обезпечения и да подържат гаранционен фонд.
В допълнение на тези изисквания, с Регламент (ЕС) 2021/23 се определят
