Помните ли какво си пожелахме в новогодишната нощ при посрещането на 2023 година? Да бъде мирна, здрава и … да укроти галопа на цените поне на стоките от малката потребителска кошница.

За жалост 2023 година стана още по-размирна. Пандемичният ковид-19 поохлаби хватката, но продължава да е летална диагноза. А средностатистическият българин вече купува само най-най-необходимото.

Спортът не може да бъде весталка на този покварен свят, не може да бъде опазен от мерзостите му, но при все това в значителна степен е подчинен на правила и нравствен кодекс. Решава проблемите на победата и поражението по възможно най-етичния начин и съдържа в недрата си неизчерпаеми залежи от житейска правда. И нищо друго не може да се мери по многобройност със спортната аудитория. Годината мина без внушителните спектакли на олимпийски игри, европейско или световно първенство по футбол, но оставя следи, които не могат да бъдат изброени – само маркирането на някои от тях рисува привлекателно лице, по което се стичат ту щастливи, ту горчиви  сълзи.

1. По средата на годината се случи събитие с изключително положителен знак. С решение на Общинския съвет от 29.06.2023 г. клубната база на ФК „Ботев“ носи името „Спортен комплекс „Никола Щерев – Старика“. Прекрасната инициатива, подкрепена от организираните привърженици и ръководството на клуба, е на „Фондация жълто и черно“, а поводът е 120-годишнината на патрона. Да припомним кой е Никола Щерев и защо Старика?

Основополагаща фигура не само в развитието на първия футболен клуб, но и на Пловдив като водещ спортен център. Истински енциклопедист - футболист, баскетболист, лекоатлет, плувец, скиор, кънкьор, състезател, треньор, рефер, ръководител. Основател на детско-юношеската школа на „Ботев“. Въвежда планинската предсезонна подготовка. Заслужил майстор на спорта и като  футболист, и като скиор. „Звезда“ и капитан на отбора в звездния миг на 03.10.1929 г., когато в София пловдивчани печелят срещу „Левски“ финалния мач на държавното първенство по футбол. Роден е с особена окраска: не само косите, веждите и миглите му са светлосламено руси. И още само на 20-21 години за всички и за цял живот той вече е Старика, щом носи белезите на третата възраст. А през септември 1929 г., когато при гостуване в Турция „Ботев“ печели три победи, възхитената от проявите му на терена публика го нарича Жълтото момче. Трудно е да бъде премерено колко плодотворна е дейността му в продължение на повече от половин век. Просто той, Старика, е първостроител на Пловдив като спортен Клондайк. И комплексът с неговото име години, десетилетия, ще бъде прощъпалник на спортната ни младост…

Ще припомним и предистория. През февруари 2021 г. група общественици и журналисти се обърнахме към Общинския съвет с предложение да прибави към списъка на почетните граждани на Пловдив знакови треньори, както и да бъдат поставени паметни плочи с имената на Богдан Младенов, директор на спортното училище през неговия златоносен период, и Никола Щерев – Старика. Но бариерата не се вдигна. Защо?

Списъчният състав на пловдивските почетни граждани включва 144 имена. Би трябвало да са с едно по-малко, тъй като Сийка Келбечева и Сийка Барбулова не са две олимпийски шампионки, това е едно и също лице. Леонид Брежнев, Йосип Броз Тито, Юрий Гагарин, Вселенският патриарх Вартоломей, екзотичният Бен Бела… учени, актьори, музиканти, художници, архитекти, медици, висши военни, писатели и поети. Но доминиращата група е спортна – 30 имена на олимпийски и световни шампиони, спортни педагози, носители на отличия от международни прояви. Само един тандем треньор-състезател – Николай Петров и Стефка Костадинова (висок скок). Но до Стоян Делчев го няма треньора Никола Николов, един от специалистите, които радикализираха световната спортна гимнастика. Липсва и Ганчо Карушков – изключителен треньор, характер, личност (тежка атлетика). Тук е Цветана Пиронкова, чието върхово постижение е един спечелен полуфинал на Уимбълдън. Непротоколираният отказ на направените през 2021 г. предложения бе: Абе, много анцузи станаха почетни граждани. Нека да напомним не само на общинските съветници, че Христо Стоичков тръгна към зашеметяващата си кариера с евтиния анцуг на пловдивски заводски отбор и вече няколко десетки години е най-известният съвременен българин по света.

Едва ли е необходимо жълто-черната общност да бъде убеждавана, че паметна плоча на Никола Щерев – Старика на територията на комплекса с неговото име сега вече е задължителна. За памет от съвременници и следовници. И ако се стигне до подписка за набиране на средства, с удоволствие ще откъсна част от скромната си държавна стипендия.

2. На 17.04.2023 г. отборът на „Ботев“ изигра последния си официален мач в „кошарата“ и само след 12 дни – на 29 април, се завърна на „колежа“ - не само  изцяло обновения стадион „Христо Ботев“, но и превърнат в най-доброто спортно съоръжение в България. Водосвет, националния химн, изпълнен от военен духов оркестър, предаване на символичния ключ, супер пиротехника… Пловдив заслужава този изстрадан, дълго чакан празник. Няма ги спектаклите на онзи отбор от 1967 г., републикански шампион и любимец не само на Пловдив, а на цяла футболна България. В Бургас превърнаха китния стадион „Лазур“ в пасище на гларуси, ЦСКА подготвя строителството на нещо наистина модерно. Нека! А ние, пловдивчани, след като имаме вече новото бижу и с продължаващото обновление на стадион “Локомотив“ си върнахме правото да мечтаем. Поне това. Защото, където е текло, пак…

3. Като гост на ЦСКА волейболният отбор на „Марица“ загуби шампионатен мач с 3:2 и превърна в знакова дата 04.02.2023 г. Защото от ноември 2015 г. насам и след 145 поредни победи пловдивчанки прекъснаха серията, която вероятно е световен рекорд. Сладкото отмъщение не закъсня. На 09.04.2023 г., пак като гост, „Марица“, спечели и втория финален плейоф срещу ЦСКА, пак с 3:0, и взе златните медали за девета поредна републиканска титла. Хегемон! Но, след като при такава конкуренция нашите момичета не дават на съперничките си нищо в продължение на години, трудно ще печелят мачове в Шампионска лига.

4. В края на февруари, така, както е облечен с тренировъчния екип на „Ботев“, „звездата“ на отбора Тодор Неделев подписа договор за преминаване в „Лудогорец“. Група привърженици, протестно настроени, се събраха пред клубната база в Коматево, за да поискат обяснение от ръководството. Но се появи Тошко, явно смутен, че вече като чужденец стъпва в родния си дом. „Не исках да ходя, но така се случиха нещата.“ И заплака. Да, такива са нещата. Просто епизод от професионалния футбол.

5. На четвърти септември изпълнителният директор на „Локомотив“ Павел Колев написа думи, твърде различни от характерния за социалните мрежи фейк. След като обрисува българския футбол с извадка от сонетите на Шекспир, продължава: „Преди три месеца се завърнах в тази джунгла и, изненадващо за самия мен, открих оазис, в който честността и работната нравственост са водещи… Благодаря на хората, които ме поканиха в „Локомотив“, благодаря на всички, които обичат безкористно този клуб…“ И споделя, че заедно с тези, с които работи всеки ден, изпитва „наслаждение от работата, толкоз нехарактерно за българския футбол“. Никой друг с такава позиция в професионалния спорт не е произнасял публично обяснение в любов. Но малко преди зимната пауза Колев подаде оставка. Изглеждаше, че се потвърждава моряшкото правило: По-добре е един кораб да излезе в открито море без капитан, отколкото с двама. От средата на декември Христо Крушарски отново пое руля и като едноличен мажоритарен собственик ще води отбора във винаги бурното футболно море. Оставката – зад борд!

А 66-ят сонет на класика сякаш е току-що написан за  българската действителност, в която футболът не е нито единственият, нито най-големият грешник. Спестяваме извадки – не са подходящо четиво за коледно-новогодишни дни.

6. Стадион „Локомотив“, осми май, 30-ти кръг от футболния шампионат, домакините играят срещу „Левски“. И още в 17-та минута медицински екип с носилка се затича нависоко по стъпалата на трибуна „Бесика“. Зрител е получил инсулт. Докато го снемат надолу, моментната тишина е раздрана от оглушителни аплодисменти. Ръкопляска и столичната агитка, настанена по изключение на централната трибуна, поради липса на подходящо място на реконструиращия се стадион. Докато носилката стигне до линейката, става ясно името на пострадалия. И „черно-бели“, и „сини“ дружно скандират „Здрав-ко, Здрав-ко, Здрав-ко“!

С похвалното единодействие – дотук. В 59-та минута Джовани „намокри“ мрежата на Пламен Андреев, пазена „суха“ цели 914 минути. Оказа се единствен гол в полза на „Локомотив“. Младо момче е Пламен, има време да брои отначало. В края на второто полувреме стигна до 31.

7. Какво ли не се изприказва покрай октомврийско-ноемврийските избори за местна власт. Не е времето и мястото за закъснял политически анализ. Прилича му на спортния Пловдив кмет като изкусния майстор на бойното таекуондо Костадин Димитров и шеф на Общинския съвет – именитият футболен рефер Атанас Узунов. Мандат – маратон. Успех!

Нейко ДАМЯНОВ