Гледали сте много истории във филми, където главният герой почва от нулата или дори по-ниско и после достига върха. Това обаче се е случва и в реалния живот.

Състезателката на скок на дължина Куаниша Бъркс си поръча средни пържени картофи без сол и сладко-кисел сос в McDonald’s. Тя не прави това често, но в деня след като влиза в олимпийския отбор, тя решава да се възнагради.

Преди Бъркс да стане професионална състезателка, единственият й предишен опит в работата е бил в McDonald’s в Хартсел, Алабама. Тогава тя е още 17-годишна.

14-хилядният град също е мястото, където тя и нейните братя и сестри са били отгледани от баба и дядо. Тя си спомня тежките тогава, като семейството е преживявало от заплата до заплата. Ежедневието и е стартирало в 4:30 сутринта като водела баба си на работа в местния старчески дом. След това тя събужда сестрите си и ги подготвя за училище, преди да ги остави и след това да посещава собствените си класове. След училище, тя отива на тренировка и след това работа.

„Когато работех в McDonald’s, мислех, че това е най-добрата работа досега“, си спомня Бъркс. „Печелех по 100 долара на всеки две седмици. Всеки ден идвах на работа щастлива и знаех, че всичко това е част от целта ми да отида в колеж.", разказва тя пред "Спортс илюстрейтид".

Докато е в гимназията, Бъркс бързо забелязва своите съученици, които използват спорта като начин да получат стипендии за колеж. Семеен приятел й купува обувки, за да играе баскетбол и тя мечтаеше да играе за отбор в Тенеси. Друг приятел обаче я насърчава към пистата и й купува шпайкове, за да се състезава в спринтовете и скоковете. Когато завършва третата на Националната юношеска олимпиада на USATF през 2012 г., тя решава да се придържа към спорта за стремежа си към колежа.

„Скочих 20 фута(6 метра) и тогава всичко се промени.“, споделя тя. 

През почивните дни тя работи рано сутрин на смени. Всичките й пари отиват за това да помогне на баба си да изплати застраховката на автомобила. Решителността на Бъркс да издържа семейството си почти й струва стипендиите, на които се е надявала.

Когато треньорът на щата Мисисипи Стив Дъдли не можа да намери Бъркс вкъщи за посещение в дома си, той отива в McDonald’s и изчака до нейната почивка, за да разговаря с нея. Треньорът на Алабама Мигел Пейт пък й се обажда няколко пъти, докато тя работи на McDrive.

Тя обещава да се обади на треньорите, когато е свободна.

Бъркс не напуска работата си, докато не завършва гимназия с 11  щатски титли, включително на 100 метра, дълъг скок и троен скок. Тя става първата в семейството си, която посещава колеж и продължава да прави успешна кариера, като поставя рекорди. Печели титлите за скок на дължина на открито през 2015 г. и 2016 г. на закрито в страната.

Следващата ѝ стъпка - тя вече е професионален скачач.

Последните няколко години като професионалист обаче  не са лесни за Бъркс. През 2018 г. тя завърши четвърта на Световното първенство по атлетика на закрито и пропуска подиума само за 4 сантиметра.

Година по-късно тя губи дядо си, когото описва като „единствения баща, когото имах в живота си“ - седмица преди шампионата на САЩ по лека атлетика на открито. Той е погребан на 25 юли 2019 г., а тя се качва на самолет до Де Мойн и се състезава два дни по-късно, но не успява да запише успешен скок и пропуска Световното първенство през 2019 г. 

Бъркс се завръща на 15 февруари 2020 г., когато печели титлата на САЩ на закрито, но Световното първенство по лека атлетика на закрито в Китай е отменено заради пандемията COVID-19. Подобно на повечето професионални спортисти, тя продължава да тренира, но следва контузия ма бедрената кост през миналия февруари, която я вади от пистата за 11 седмици.

Въпреки трудностите, в квалификационния кръг на скока на дължина преминава добре, като Бъркс си осигурява място на финала при първия си скок. Впоследствие с личен рекорд от 6,96 метра тя се класира на трето място и си осигурява място на Олимпийските.

Бритни Рийз печели 13-ата си титла в САЩ с победата на олимпийските изпитания в САЩ и се насочи към четвъртата си Олимпиада, като иска да добави още един медал към колекцията си, след като взе злато в Лондон през 2012 г. и сребро в Рио през 2016 г. Тара Дейвис е второ място.

„Бритни има всички отличия“, казва Бъркс. „Тара има добра подкрепа. Тя е икона и артист. Нямах всички погледи към себе си. Чувствам все още и до ден днешен, че ме пренебрегват. Това е добре. Просто знам, че всичко започва с увереност. Всичко, в което съм се превърнала, е заради мисленето ми и моята решителност", посочва още Бъркс.

„Това беше пътуване и всичко започна с малко момиченце, работещо в McDonald’s и сега ето ме тук.“, завършва тя.