Дясноцентристката партия Нова демокрация поддържа сигурна преднина пред основния си съперник, лявата СИРИЗА, според последните социологически проучвания, въпреки че управлението ѝ беше обременено от шпионски скандал, спираловидна инфлация и нарастващи опасения относно върховенството на закона, пише Politico в коментар за изборите в Гърция.

Правителството на Кириакос Мицотакис също така беше под натиск заради смъртоносната влакова катастрофа по-рано тази година.

От друга страна лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас изглежда все още носи товара на бурните първи месеци на своето управление през 2015 г. в разгара на финансовата криза, която доведе до третата международна спасителна програма на Гърция.

Въпреки това е малко вероятно Нова демокрация да получи достатъчно гласове – 45%, за да спечели пълно мнозинство, тъй като тези избори се провеждат при нова пропорционална система на представителство. Това означава, че гърците вероятно отново ще се отправят към урните в началото на юли.

Съдят Мицотакис за железопътната трагедия в Гърция



„Това може да не са най-важните, но със сигурност са най-сложните избори, които някога сме имали“, казва Ангелос Сериатос от социологическата агенция Prorata, цитиран от Politico. Резултатът е рекорден брой гласоподаватели, които нямат ясна и твърда позиция за кого да гласуват, смятат социолозите.

Ключов елемент е влаковата катастрофа от февруари, при която загинаха 57 души и която повдигна въпроси относно компетентността на правителството. Влаковата катастрофа „унищожи арогантния разказ на Нова демокрация, според който страната е в четвъртата индустриална революция“, коментира Сериатос от Prorata.

„Тя разруши връзката между партията и онази част от избирателите, които споделяха това мнение“, добавя той.

В крайна сметка обаче икономиката и растящите цени са основните притеснения, които гърците ще имат предвид, когато се отправят към урните в неделя, засенчвайки тези относно опетнения имидж на страната от скандала с подслушванията, състоянието на медиите, обвиненията в нарушаване на законодателството на ЕС заради отблъскване на мигранти и предполагаеми финансови нарушения от консервативни депутати.

Експерт: Колата на Иван Гешев вероятно е следена с дрон



„И двете страни са съсредоточени върху кризата с разходите за живот и стимулирането на растежа на реалните заплати, и двете страни проучват как най-добре да се справят с колективния провал при влаковата катастрофа“, казва икономистът Меган Грийн от Kroll Institute.

Основният лозунг на Нова демокрация наподобява този на администрацията на Байдън в САЩ: Нека завършим това, което започнахме, включително натиск за дигитализация на икономиката, приватизация и водено от инвестиции възстановяване, обяснява Грийн. „Не е изненадващо, че СИРИЗА е по-фокусирана върху подобряването на колективните блага като здравеопазване и образование и върху приобщаващия растеж, свързан с намаляване на неравенствата“, допълва тя.

За разлика от няколкото решаващи изборни кръга и промени в правителството, които гърците преживяха по време на финансовата криза, тези избори не се смятат за толкова съдбоносни. Несигурността относно членството на Гърция в еврозоната изчезна и страната постигна забележителен финансов обрат, като икономиката ѝ е една от най-бързо развиващите се в ЕС, според данни на Европейската комисия за 2022 г.

В Турция обявиха официалните изборни резултати



Гърция обаче все още се бори с много от слабостите, които пречат на растежа ѝ от десетилетия, включително масивна бюрокрация, особено в правната система, и хронично укриване на данъци.

„Гърция получи около десетилетие отсрочка, когато правителството на СИРИЗА преструктурира дълга, така че много малка част от него падежира през годините“, казва още Грийн от Kroll Institute. „Прозорецът трябваше да даде на правителството време и пространство да осъществи някои трудни реформи, но към момента тази възможност изглежда до голяма степен пропиляна.“

Това предполага, че страната отново изгражда „уязвимости към внезапно спиране на чуждестранно финансиране“, добавя Грийн.

Държавният дълг на страната възлиза на около 170% от брутния вътрешен продукт, най-високият в ЕС, въпреки спада главно благодарение на високата инфлация.

Строгите икономии нанесоха дълбоки белези на гръцкото общество, като страната има един от най-високите нива на хора, изложени на риск от бедност. Реалните доходи са намалели със 7,4% през 2022 г. поради високата инфлация, според данни на ОИСР.
„Не е достатъчно да се справим с непосредствената криза на разходите за живот — правителството носи отговорност да приеме по-дългосрочна перспектива и да обмисли как да потушава настоящи икономически пожари, като същевременно прилага реформи, които поставят гръцката икономика в по-силна позиция занапред“, казва Грийн.

Сценариите

В проучване на социологическата агенция Пулс, обявено вчера от телевизия Skai TV, за Нова демокрация имат намерение да гласуват 33% от участниците в анкетата, за опозиционната лява партия СИРИЗА – 26,5%, за социалистическото движение ПАСОК – 9%, за Гръцката комунистическа партия – 6%, 4% предпочитат партията МеРА25 на бившия финансов министър Янис Варуфакис, а 3,5% – националистическото „Гръцко решение“. Останалите партии остават под прага от 3%, информира Профит.бг.

Politico цитира данни към 19 май, петък, които показваха около 36% за Нова демокрация, 29% за СИРИЗА и 10% за ПАСОК – числа, които ако бъдат потвърдени при днешния вот, създават теоретична възможност за коалиция между първата и третата партия, коментира изданието.

Отношенията между Мицотакис и лидера на ПАСОК Никос Андрулакис обаче са особено токсични, след като разкритията в скандала с подслушването показаха, че държавното разузнаване е следило Андрулакис.

Мицотакис също така не крие факта, че би предпочел правителство на мнозинството и би издържал на втория тур на вота, когато има по-добри шансове, благодарение на системата, предоставяща на спечелилата партия до 50 бонус места.

На този фон най-вероятният сценарий е Гърция да се отправи към втори изборен тур, за да състави правителство. Благодарение на възможността за бонус места при него, първата партия ще се нуждае от около 38%, за да получи най-малко 151 позиции в 300-местния парламент. Представители на Нова демокрация смятат, че тяхната партия е на път да постигне тази цел на втория тур.

Ако на Мицотакис му липсват само няколко места, той може да се опита да изкуши някои опозиционни депутати. Ако не успее, вероятно ще поиска коалиционни преговори с ПАСОК, смята Ник Малкуцис, редактор и съосновател на уебсайта за икономически анализи Макрополис. „Това ще бъде неудобно и за двете страни, особено заради скандала с подслушванията, но вероятно няма да е в техен интерес да не успеят да постигнат споразумение, защото това би довело до трети избори, които никой не иска“, добавя Малкуцис.

Лидерът на ПАСОК Никос Андрулакис казва, че би бил готов да се присъедини към коалиция, но поставя като предварително условие нито Мицотакис, нито Ципрас да бъдат премиери – вариант, който и двете партии отхвърлиха.

Подкрепата, която партиите ще получат на първия тур в неделя, ще определи до голяма степен какъв сценарий ще бъде следван в крайна сметка.
„Едно е Нова демокрация да спечели първите избори с разлика от повече от 5 процентни пункта, получавайки подкрепа близо до 35%, и напълно различен сценарий при резултат под този или на малко разстояние от СИРИЗА“, коментира Сериатос от Prorata.