След дълги години, в които унгарският премиер Виктор Орбан беше сочен като основния „дисруптор“ в Европейския съюз, Брюксел вече си задава нов въпрос – кой ще поеме тази роля занапред. Според анализ на Politico, отговорът може да се крие неочаквано близо – включително и в България.

Краят на една ера?

Орбан дълго време беше символ на съпротивата срещу общите европейски политики – от миграцията до санкциите срещу Русия. Но влиянието му постепенно отслабва, а ЕС се адаптира към неговия стил на управление.

Това отваря пространство за нови играчи, които могат да разклатят единството на съюза отвътре – не чрез открита конфронтация, а чрез системно блокиране, забавяне и поставяне под въпрос на общите решения.

Анализът на Politico очертава нова група лидери и политически фигури, които все по-често действат в разрез с линията на Брюксел. Сред тях се открояват държави от Централна и Източна Европа, където вътрешнополитическите напрежения често се пренасят на европейско ниво.

Именно в този контекст започва да се споменава и България – страна, която досега рядко е била в центъра на подобни геополитически оценки.

Ролята на Радев

Според наблюдатели, президентът Румен Радев все по-често заема позиции, които го поставят в противоречие с доминиращите европейски политики – особено по теми като войната в Украйна, санкциите срещу Русия и военната помощ.

Това не означава автоматично, че България се превръща в нов „проблемен играч“, но сигнализира за тенденция – все повече национални лидери започват да водят самостоятелна политика, дори когато тя влиза в напрежение с общата линия на ЕС.

Ето останалите четирима лидери, които най-вероятно ще поемат поста от Орбан и ще се превърнат в следващия „злодей“ на блока, според Politico:

Словашкият премиер Роберт Фицо

Словашкият министър-председател често беше лоялен съюзник на Орбан, използвайки правото си на вето. Той се застъпваше за Русия, блокираше санкциите срещу Москва и критикуваше Украйна. След напускането на Орбан, Фицо остана единственият близък – и може би последният – приятел на Кремъл в ЕС.

„Интересувам се да бъда конструктивен играч в Европейския съюз, но не за сметка на Словашката република“, каза Фицо миналото лято.

Фицо предупреди миналия месец, че може да наложи вето върху отпускането на 90 милиарда евро за Киев вместо за Орбан, ако унгарецът загуби изборите. Будапеща блокира средствата, договорени на срещата на върха през декември, от няколко месеца поради спор с Киев за повредения петролопровод „Дружба“, който пренася руски петрол за Централна Европа. В понеделник Мадяр ясно заяви, че няма да възпрепятства действията на ЕС.

Тъй като нефтопроводът, атакуван от Русия, все още не е отворен отново – украинският президент Володимир Зеленски заяви, че ремонтът му няма да бъде завършен до края на април – въпросът сега е дали Фицо ще изпълни заплахата си да отнеме инициативата от Орбан и да блокира финансирането, или ще се подчини на позицията на ЕС. Преди това словашкият лидер винаги се е отказвал от санкциите и се е присъединявал към съвместни изявления на ЕС в подкрепа на Украйна.

Чешкият премиер Андрей Бабиш 

Чешкият премиер, 71-годишен милиардер, наричан „чешкият Тръмп“, който управлява в коалиция с крайната десница от декември, вече демонстрира някои орбановски наклонности. Бабиш беше единственият лидер, заедно с Орбан и Фицо, който се противопостави на заем от 90 милиарда евро за Украйна. Той също така призова за намаляване на подкрепата за Киев, въпреки че в крайна сметка не отмени чешката инициатива за доставка на боеприпаси за отбраната на Украйна.

Бабиш, чиято коалиция включва антиекологичната партия „Мотористи“, също следи отблизо политиката на ЕС в областта на климата. Той е остро критикуван към схемата за въглеродни кредити, твърдейки, че тя унищожава чешката индустрия.

Италианският премиер Джорджия Мелони 

Откакто дойде на власт преди повече от три години, италианският лидер вървеше по тънка линия на прагматизма с Брюксел, балансирайки крайнодясните си националистически политики с проевропейска позиция по международните въпроси. В съюз с други лидери, като например датчанката Мете Фредериксен, Мелони се стреми да затегне правилата на ЕС за миграция чрез консенсус, а не чрез обструкция.

Един дипломат от ЕС заяви, че Мелони е „съвсем различен тип“ политик от Орбан. Друг обаче предупреди, че тя произхожда от същото политическо семейство като унгарския политик и не бива да бъде отхвърляна.

„На последното заседание на Европейския съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони. Ясно е, че има идеологическа връзка между тях“, каза дипломатическата говорителка на ЕС, визирайки признанието на италианския лидер пред други лидери на срещата на върха през март, че разбира позицията на Орбан по украинския заем.

Бившият словенски премиер Янез Янша

Бившият многократно управляващ министър-председател на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за поддръжник на Тръмп, склонен към сблъсъци с журналисти, завърши втори, само с едно място по-назад, на драматичните избори миналия месец, помрачени от шпионаж. С продължаващите преговори остава неясно дали Янша или настоящият премиер Роберт Голоб ще могат да сформират управляваща коалиция.

Янша, понякога наричан „мини-Тръмп“, би се присъединил към нарастващия популистки клуб в ЕС, ако се върне на власт. По въпроса за Украйна обаче има съществена разлика между Янша и Орбан или дори Фицо: въпреки съюза си с унгареца по други въпроси, Янша подкрепяше членството на Украйна в ЕС и посети Киев през 2022 г., в началото на пълномащабната инвазия на Русия, за да демонстрира подкрепата си.

Какво означава това за Европа?

Основният риск, според анализа, не е в открит конфликт, а в постепенно размиване на единството. ЕС разчита на консенсус, а когато все повече страни започнат да го оспорват, механизмът започва да буксува.

Точно затова Брюксел следи внимателно не само действията на традиционни „бунтари“ като Орбан, но и новите гласове, които могат да се превърнат в център на съпротива.

Европа в нова реалност

Европейският съюз вече не е същият – той трябва да се справя не само с външни кризи, но и с вътрешни разногласия, които се задълбочават.

А въпросът „кой ще е следващият Орбан“ остава отворен. И все по-често отговорът започва да звучи тревожно близо до нас.