Те са родени във Великобритания, която все още се възстановява от Втората световна война. Макар сирените за въздушна тревога вече да са замлъкнали, редица храни продължават да се отпускат с купони, включително захарта. Възрастните имат право на около 40 г дневно, децата на значително по-малко, а за бебетата и най-малките деца почти не се предвижда добавена захар.

През 1953 г. ограниченията отпадат. Купоните за сладкиши и шоколад са премахнати през февруари, а тези за захар през септември. До втората половина на 1954 г. средната консумация на захар почти се удвоява.

Тази рязка промяна неволно създава своеобразен естествен експеримент, чиито последици учените изследват повече от 70 години по-късно. Нови проучвания показват, че ограничената консумация на захар през първите 1000 дни от живота може да е свързана с по-добро здраве десетилетия по-късно.

„През септември 1953 г. достъпът до захар се променя рязко за цялото население, основно заради държавната политика, а не заради индивидуален избор. В известен смисъл историята създава експеримент, който никога не бихме могли умишлено да проведем в рамките на човешкия живот“, обяснява д-р Дзяджън Джън от Хонконгския университет за наука и технологии.

Едно от първите големи изследвания по темата използва данни от UK Biobank. Д-р Тадея Грачнер от Университета на Южна Калифорния и колегите ѝ сравняват здравето на хора, родени малко преди и след края на ограниченията. Някои са били изложени на среда с малко захар само в утробата, други и през първите месеци или години от живота си.

Резултатите са значителни. При хората, прекарали целите си първи 1000 дни при ограниченията, рискът от диабет тип 2 е с 35% по-нисък, а този от високо кръвно налягане с 20% по-нисък в сравнение с хората, които изобщо не са били изложени на режима.

Следващи анализи откриват връзки и с по-нисък риск от сърдечносъдови, чернодробни и респираторни заболявания, както и деменция. Изследване на биологичното стареене установява и малко по-ниска биологична възраст при хората, които са били подложени на ограниченията в началото на живота си.

Ефектът може да се простира и върху психичното здраве. Проучване на проф. Нофар Гайфман от Университета на Съри установява, че хората, прекарали първите си 1000 дни при ограничена захар, имат с 33% по-нисък риск да бъдат диагностицирани с тревожно разстройство. Десетилетия по-късно те също по-рядко съобщават, че предпочитат сладки храни.

Учените все още не знаят как сравнително кратък период в началото на живота би могъл да остави следи седем десетилетия по-късно. Сред възможните обяснения са формирането на вкусови предпочитания, промени в чувствителността към инсулина, регулирането на апетита и развитието на мастната тъкан.

„Можем да покажем, че израстването с по-малко захар е свързано със защита десетилетия по-късно, но не знаем точно как“, казва Грачнер.

Идеята, че храненето в най-ранните години влияе върху здравето като възрастен, има по-стари научни основания. Изследванията върху т.нар. „гладна зима“ в Нидерландия през 1944-1945 г. например свързват тежкото недохранване по време на бременността с по-висок риск от затлъстяване и диабет тип 2 по-късно.

Двата случая обаче са съществено различни. Британците не са гладували заради ограниченията върху захарта. Калорийният прием като цяло е оставал сравнително достатъчен, докато конкретно захарта е била ограничена. Затова изводът не е, че недохранването носи ползи, а че качеството на храната и моментът, в който определени храни се въвеждат, могат да имат дългосрочно значение.

Има и важно ограничение. Тези проучвания показват връзка, но засега не доказват категорично, че по-малкото захар в ранното детство е непосредствената причина за по-доброто здраве десетилетия по-късно. Част от анализите използват и припокриващи се групи участници от UK Biobank, затова са нужни независими изследвания.

Данните също не показват конкретно количество захар, над което рискът нараства. Резултатите насочват към значение на целия период от зачеването до около двегодишна възраст, като бременността и преминаването към твърди храни може да са чувствителни периоди.

Любопитното е, че количеството захар, достъпно при следвоенните ограничения, е близко до днешните британски препоръки. Те ограничават свободните захари до максимум 30 г дневно за възрастни и деца над 11 години и препоръчват по-ниски количества за малките деца. На бебета не се препоръчва да се добавя захар към храната или напитките.

На практика британците днес консумират средно около два пъти повече от препоръчителното.

Така изследванията поставят един конкретен въпрос: дали спазването на съществуващите препоръки за ограничаване на захарта през първите години от живота може да носи ползи, които се проявяват десетилетия по-късно.

Превод: GlasNews.bg