Бъдещите пилотирани мисии до Луната може неволно да унищожат едни от най-ценните научни доказателства за произхода на живота на Земята. До този извод стига ново изследване, публикувано в списание на Американския геофизичен съюз.

Докато НАСА се подготвя да върне астронавти на Луната в рамките на програмата „Артемида“, учените предупреждават, че изгорелите газове от кацащите космически кораби могат да замърсят древните ледени залежи в полярните райони на естествения спътник, съобщава Space.

Мисията „Артемида 4“, планирана за 2028 г., предвижда кацане в района на южния полюс на Луната, където впоследствие трябва да бъде изградена постоянна база. Това обаче ще изисква множество кацания на космически апарати.

Именно тук се крие рискът. Според изследователите двигателите на космическите кораби отделят метан, който може да достигне до постоянно засенчените кратери в полярните области и да замърси леда, останал непокътнат в продължение на милиарди години.

Тези ледени залежи представляват своеобразна „капсула на времето“. Смята се, че в тях се съхраняват органични молекули, донесени от астероиди и комети още преди появата на живота на Земята. Именно те могат да дадат ценни сведения за химичните процеси, довели до възникването на живота.

За разлика от Земята, където геоложката активност е заличила повечето следи от най-древната история на планетата, Луната е останала почти непроменена. Затова учените я разглеждат като уникален архив на ранната Слънчева система.

С помощта на компютърни модели изследователите са установили, че само за една лунна седмица – период, равняващ се на около седем земни месеца – повече от половината от отделения метан достига полярните райони. Около 42% се натрупва в района на Южния полюс, а 12% – около Северния.

Според авторите на изследването това може трайно да замърси леда и да затрудни бъдещите научни анализи.

Затова учените призовават още отсега да бъдат разработени нови правила за кацане на Луната, които да сведат до минимум замърсяването на най-ценните научни райони. Сред обсъжданите варианти са изборът на по-подходящи места за кацане и нови технологии, които да ограничат разпространението на изгорелите газове.

Ако подобни мерки не бъдат предприети навреме, човечеството може неволно да унищожи едни от най-важните улики за това как е възникнал животът на собствената ни планета.