Устройствата, които използваме всеки ден, може да променят тялото ни по начини, които често не забелязваме. Телефоните, компютрите и смарт часовниците не влияят само на вниманието и съня. Според специалисти те могат да се отразят и на стойката, зрението, кожата, силата на ръцете и двигателните умения.

Когато се говори за времето пред екран, фокусът обикновено пада върху психиката. Но продължителното използване на устройства има и видими физически последици. Някои хора например забелязват малки загрубявания по пръстите от начина, по който държат телефона си. Това е само един от по-леките примери.

Според последните научни данни телефоните и другите дигитални устройства може да променят положението на врата, да натоварват зрението, да влияят на фините двигателни умения и да намаляват мускулната сила. Има и опасения, че навиците, свързани с технологиите, могат да допринасят за повече бръчки в областта на шията.

Един от най-често обсъжданите проблеми е т.нар. „технологичен врат“. Ако човек чете от телефона си, обикновено накланя главата надолу. Тази поза може да натовари врата със сила до 27 кг. С времето това може да увреди дисковете в гръбначния стълб, да натовари ставите и мускулите, а според някои данни дори да намали капацитета на белите дробове.

Проблемът може да промени и стойката на тялото. Специални упражнения, назначени или одобрени от лекар, могат да помогнат. Но има и по-прости мерки: телефонът трябва да се държи по-високо, а екранът да бъде на нивото на очите. Същото важи и за компютърния монитор. Добра практика е екранът да бъде на около една ръка разстояние от лицето.

Някои специалисти препоръчват и редовни почивки. Един от вариантите е 20 минути почивка на всеки половин час работа пред екран.

Появи се и друг въпрос: дали „технологичният врат“ води до повече бръчки по шията. Дерматологът д-р Джъстин Хекстол, консултант дерматолог и член на Кралския колеж на лекарите във Великобритания, посочва, че на теория това звучи логично. Повтарящото се сгъване на кожата и постоянното навеждане могат да създадат условия за образуване на линии.

По думите ѝ обаче няма достатъчно добри изследвания, които да доказват пряка връзка. Затова тя не препоръчва специални козметични продукти, рекламирани онлайн като решение срещу „tech neck“.

Има по-конкретни кожни рискове при смарт часовниците. Когато се носят постоянно, под тях се създава тъмна и влажна среда. Това може да доведе до раздразнение, екзема или свръхчувствителност към някои материали, използвани в устройствата, включително никел, гума, латекс и акрилати. Решението е просто: часовникът трябва да се сваля по-често, кожата да се измива, а при целодневно носене може да се използва защитен крем.

Зрението също е сред засегнатите теми. Късогледството се увеличава в много страни от десетилетия. Лесно е вината да се хвърли върху телефоните, но според проф. Доналд Мути от Университета на Охайо връзката не е толкова пряка.

Той и екипът му провеждат над 20-годишно проследяващо изследване върху развитието на очите при деца. Една от основните цели е да се провери дали има връзка между късогледството и работата отблизо, например гледане в телефон. Отговорът, по думите му, е „не точно“.

Изследването показва друго: времето, прекарано навън, изглежда има защитен ефект. Ярката дневна светлина стимулира отделянето на допамин в ретината, което може да влияе върху развитието на очите.

Технологиите обаче имат косвен ефект. Те са част от по-широка промяна, при която хората прекарват повече време на закрито. Затова простият съвет е повече време навън, с внимание към слънцезащитата и очилата при силно слънце.

Друг показател, който привлича вниманието на изследователите, е силата на захвата. Тя все по-често се разглежда като важен маркер за общото здраве. Някои проучвания я свързват дори с риска от ранна смърт.

В редица държави силата на захвата намалява, особено сред по-младите хора. Проф. Йоханес Белер от Медицинския университет в Лаузиц, Германия, посочва, че това не е просто въпрос на по-слаби ръце. Според него подобна тенденция може да бъде ранен сигнал за бъдещото здраве на по-младите поколения.

Една от възможните причини е преминаването към повече работа пред компютър и заседнал начин на живот. Това влияе на общата физическа форма, а оттам вероятно и на силата на ръцете.

Лесен ориентир е дали човек може да стисне тенис топка силно и да задържи натиска между 15 и 30 секунди. Ако това е трудно, може да се помисли за упражнения за китки и предмишници. По-важният извод обаче е по-широк: тялото има нужда от редовно движение и силова активност.

Технологиите влияят и на координацията между ръцете и очите. Те могат да подобрят умения като кликване, плъзгане по екрана и бърза работа с интерфейси. Но според проф. Себастиан Сугате от Университета в Регенсбург, Германия, при по-широкото развитие на двигателните умения, особено фината моторика, данните сочат по-скоро негативен ефект.

Това е особено важно при децата. Изследванията на Сугате показват връзка между повече време пред екран и по-слаби двигателни умения. Проблемът е значим, защото моториката е свързана с когнитивното и учебното развитие при деца и подрастващи.

Съветът му не е пълна забрана на екраните. По-разумният подход е в ежедневието съзнателно да се включват дейности с ръце. Готвене, рисуване, занаяти, работа с дърво, свирене на инструмент или писане на ръка могат да помогнат.

Ефектите от устройствата не винаги са драматични и не настъпват за ден. Но ако едни и същи навици се повтарят години наред, тялото започва да плаща цената. Телефонът може да остане в ръката ни, но стойката, движението, почивките и времето навън вече са въпрос на лична хигиена, също като съня и храненето.