Значението на терапията и психологическата помощ сега се тръби буквално на всяка крачка, но не всички хора го приемат сериозно. Много хора разбират важността и осъзнават необходимостта, но постоянно отхвърлят посещението на психолог като нещо не толкова важно. 

Но има признаци, които показват, че имате нужда от квалифицирана помощ и всъщност са резултат от вашия неистов ритъм на живот или прояви на характер, пише Vogue Italia.

Хронична умора, лоша концентрация, негативни мисли

Има различни симптоми, които могат да ви помогнат да разберете кога е време да посетите психолог, но някои са изненадващо често срещани. Често сме склонни да ги игнорираме или да ги разглеждаме като нормална реакция на стрес. Например чувство на хронична умора, което ви пречи да се концентрирате, както и натрапчиви негативни мисли и сценарии, които постоянно превъртате в главата си. Често хората отдават това на външни обстоятелства и начин на живот, но това не е така и с времето тези проблеми стават хронични и намаляват качеството на живот.

Очаквана тревога

Психологът Барбара Товар цитира друг важен индикатор, който показва нуждата от професионална помощ: „Чувства на емоции, които пречат на нашето функциониране на лично или работно ниво и по някакъв начин ни карат да загубим контрол или да предизвикаме проблеми във взаимоотношенията ни.“ Това е още един фактор, който сигнализира, че трябва да посетите психолог или психотерапевт.

Ако сте изправени пред задача, която е извън обичайното ви ежедневие, или имате неприятен разговор, който вече сте отлагали безброй пъти, и сте обхванати от безпокойство и чувство на дистрес, то вие сте изправени пред ситуация, т.нар. „предварителна тревожност” в психологията. Често хората са склонни да мислят прекалено много и да се тревожат за неща, които никога няма да се случат. Тревожността от очакване причинява бавно износване, което може да бъде избегнато чрез промяна на определени мисловни модели.

Постоянна самокритика

Проблемът е, че сме склонни да смятаме това отношение за „нормално“, приписвайки го на несигурна личност и продължавайки да повтаряме, че „ние сме такива и никога няма да се променим“. В действителност тази несигурност не е непременно постоянна черта на нашата личност: можем да работим върху нея, като се научим да я контролираме. „Ясен признак, че можем да отидем на терапия, е склонността към постоянна самокритика, досаден вътрешен монолог, с който в крайна сметка се нараняваме“, добавя Товар.

Всъщност този симптом върви ръка за ръка с обичайните трудности при вземането на решения. „Трябва да внимаваме дори когато забележим силна неспособност да поставяме граници, да приемаме нуждите си и да вземаме решения“, заключава психологът. „Особено когато в крайна сметка ни блокира и забавя растежа ни.“