Много хора се стряскат, когато се събудят посред нощ и не могат веднага да заспят отново. Нов обзор на научни изследвания обаче показва, че подобни събуждания може да са напълно естествена част от човешката биология - и дори да са били обичайният начин на сън в продължение на векове.

Това сочи публикация на ScienceAlert, която обобщава исторически свидетелства и съвременни изследвания върху съня.

Историкът на съня Роджър Екирх е открил над 2000 исторически препратки към т.нар. „първи“ и „втори“ сън. Те се срещат в „Одисея“ на Омир, съдебни документи, медицински текстове, писма и литературни произведения. По онова време хората спели на два отделни периода, разделени от около час будуване.

През тази пауза те разговаряли със семейството си, четели, молели се, добавяли дърва в огъня или дори посещавали съседи, след което отново лягали и спели до изгрев.

Според учените този модел започва да изчезва едва след Индустриалната революция. Масовото навлизане на изкуственото осветление позволява на хората да стоят будни по-дълго вечер, а двата отделни периода постепенно се сливат в един непрекъснат нощен сън.

Съвременната наука също показва, че кратките нощни събуждания невинаги са признак на безсъние. Човешкият сън преминава през цикли с продължителност между 90 и 110 минути, като през една нощ обикновено се редуват четири до шест такива цикъла. Именно в по-леките фази на съня организмът по-лесно може да се събуди за кратко.

Интересно доказателство идва още от лабораторно изследване през 1992 г. Участници, които живели без часовници и без изкуствено осветление вечер, постепенно започнали спонтанно да спят на два отделни периода.

Подобни резултати показва и проучване от 2017 г. сред жители на селскостопанска общност в Мадагаскар, където липсва електрическо осветление. Много от тях също запазили двуфазния модел на сън.

Изследователите обръщат внимание и на ролята на кортизола - хормона, който подготвя организма за събуждане. Проучване от 2025 г. показва, че нивата му се повишават постепенно през нощта независимо дали човек спи или вече е буден. Това поставя под съмнение широко разпространеното схващане, че именно събуждането предизвиква рязко отделяне на кортизол.

Разбира се, нощните събуждания могат да имат и медицински причини. Сред тях са менопаузата, при която хормоналните промени намаляват продължителността на дълбокия сън, както и колебанията в нивата на кръвната захар, особено при хора с диабет.

Начинът на живот също има значение. Следобедният кофеин, алкохолът вечер и използването на екрани преди лягане могат да увеличат вероятността от прекъсване на съня. Специалистите предупреждават и за още един често срещан проблем - тревожността. Ако човек започне да гледа часовника всяка нощ и да се притеснява, че е буден, мозъкът постепенно може да свърже този час с бодърстване, което увеличава риска от хронично безсъние.

Експертите препоръчват няколко прости навика за по-добър сън - ограничаване на синята светлина вечер, по-малко кофеин и алкохол преди лягане и поддържане на постоянен час за събуждане.

Ако човек не успее да заспи в рамките на около 20 минути, по-добре е да стане от леглото и да се занимава с нещо спокойно, докато отново му се доспи. Това помага мозъкът да не свързва леглото с безсъние.

Според учените осъзнаването, че кратките нощни събуждания имат дълбоки исторически и биологични корени, може да намали излишното притеснение. За много хора те вероятно са просто остатък от начина, по който човечеството е спало през по-голямата част от своята история.