Хлебарките може да изглеждат като примитивни насекоми, но ново изследване показва, че поведението им е далеч по-сложно, отколкото се смяташе досега. Учени установиха, че когато са част от група, те са готови да останат на по-неблагоприятно място, вместо да се преместят в по-безопасно убежище.

Според изследването причината е своеобразна „колективна памет“, която не се съхранява в мозъка на отделната хлебарка, а възниква от взаимодействието между всички членове на групата.

Изследователи от Брюксел провели експеримент с американски хлебарки, като им предложили две убежища. Едното било осветено с червена светлина, която насекомите възприемат като по-тъмна и по-привлекателна, а другото – със зелена светлина. Както се очаквало, повечето хлебарки избрали червеното убежище.

След това учените разменили осветлението - досегашното предпочитано убежище станало по-малко привлекателно, а другото се превърнало в по-добрия избор.

Самотните хлебарки веднага се преместили към новото убежище. Когато обаче насекомите вече били събрани в достатъчно голяма група, те отказвали да напуснат старото място, въпреки че вече не било най-подходящо.

Според ръководителя на изследването Мариано Калво Мартин това показва, че „паметта“ не принадлежи на отделните насекоми, а на самата група.

Изследователите смятат, че подобен механизъм вероятно съществува и при други животни, които живеят в общности – пасажи риби, ята птици, колонии от мравки и дори при хората. В много случаи решенията не се вземат само въз основа на обективната ситуация, а под влияние на социалната среда и поведението на останалите.

Предстои да се установи колко широко е разпространен този феномен в природата. Ако теорията бъде потвърдена, хлебарките ще се окажат още един пример, че интелигентното поведение невинаги се ражда в отделния мозък, а може да бъде резултат от взаимодействието между членовете на една общност.

„Това откритие променя разбирането ни за начина, по който групите се ориентират в света. Дори сравнително примитивни насекоми могат да действат като единен интелигентен организъм, без всеки отделен индивид да притежава сложни когнитивни способности“, заключават авторите на изследването.