Измамно време: Откриха, че биологичната ни възраст е по-важна от действителната

Последните изследвания показват, че биологичната, а не хронологичната възраст е по-значим рисков фактор за инсулт и деменция. Несъответствието между биологичната и действителната възраст, особено ако биологичната възраст е пет години по-голяма, увеличава риска от развитие на съдова деменция или инсулт с 40%.

Тази разлика подчертава потенциала за намаляване на риска от заболяване чрез насочване към процеса на стареене. Тъй като разпространението на заболявания като рак, сърдечни заболявания и невродегенеративни разстройства се увеличава с възрастта, изследователи от Karolinska Institutet, Швеция, подчертават неадекватността на използването на хронологичната възраст като единствен предиктор на тези заболявания поради индивидуалната променливост в скоростта на стареене.

Група изследователи анализира данни от UK Biobank, които включват 325 хиляди души на възраст от 40 до 70 години, съобщава Irish Independent. Биологичната възраст беше оценена с помощта на 18 биомаркера, свързани с различни физиологични функции като метаболизъм и сърдечно-съдово здраве. Проучването показа, че по-високата биологична възраст, измерена чрез тези маркери, е значително свързана с повишен риск от развитие на деменция, особено съдова деменция, и исхемични инсулти.

Резултатите от проучването също предполагат, че промените в начина на живот и лекарствата могат да повлияят на тези биомаркери. В допълнение, според авторите, изследването показва връзка между нарастващата биологична възраст и повишената вероятност от развитие на заболяване на моторните неврони.

Изследванията, които изясняват връзката между биологичната възраст и риска от заболяване, могат да играят решаваща роля в персонализирането на здравните грижи. Като се фокусират върху биологичните маркери, а не върху хронологичната възраст, доставчиците на здравни услуги ще могат по-точно да идентифицират хората, изложени на риск от развитие на заболявания като инсулт и деменция. Този подход може да се използва в превантивната медицина за избор на мерки за корекция на начина на живот и лечение, което в бъдеще ще забави или смекчи появата на заболявания, свързани с възрастта. В допълнение, тези знания могат да се използват в стратегии за обществено здраве за разработване на по-ефективни програми за скрининг за рискови групи.