Най-плътните обекти във Вселената с най-силна гравитация са черните дупки. Известно е, че всичко, което попадне в черна дупка, остава в нея завинаги. Ако някой обект премине границата на гравитационното влияние на черната дупка, наречена хоризонт на събитията, той никога няма да се върне обратно в космоса. Защо има малки и големи черни дупки и защо някои черни дупки са невидими, а други имат бели контури, обяснява Жаклин Шампейн от Държавния университет на Аризона, САЩ, пише Space.

Жаклин Шампейн изучава първите свръхмасивни черни дупки, които се образуват във Вселената, и нейното изследване има за цел да разбере по-добре как те се формират и растат. Според учения черните дупки са разпръснати из цялата Вселена. Например в нашата галактика има много малки черни дупки. Но в центъра на Млечния път, както и в центъра на други галактики, има огромни свръхмасивни черни дупки. Те могат да имат маса, която е милиони или дори милиарди пъти по-голяма от масата на Слънцето.

Сега се смята, че черните дупки със звездна маса, тоест малки черни дупки, чиято маса е няколко пъти по-голяма от масата на Слънцето, възникват в резултат на смъртта на масивни звезди. Когато такава огромна звезда умира, нейното ядро ​​се компресира от гравитацията, което води до най-плътния обект във Вселената с най-силна гравитация.

Но свръхмасивните черни дупки все още остават загадка за астрономите. Те имат невероятно огромна маса и заемат площ, сравнима с размера на Слънчевата система. Някои учени смятат, че те се появяват в резултат на сблъсък на по-малки черни дупки, докато други смятат, че са започнали да се образуват сами преди милиарди години.

Снимка: NASA

През по-голямата част от времето на съществуване на черна дупка тя не набира активно маса и следователно е невидима. Но учените знаят, че такива обекти съществуват, като измерват въртенето на звездите около тях. Когато нещо се върти около невидим обект с висока скорост, учените знаят, че в центъра трябва да има масивна черна дупка.

Когато черна дупка започне активно да абсорбира материя, газът около нея се нагрява, което представлява пръстен, който свети с рентгенови, оптични и инфрачервени лъчи. Един от най-известните бели очертания на черна дупка е изображението на този обект, представено във филма "Интерстелар". Много хора, благодарение на този филм, си представят черна дупка по този начин. Авторите на филма са се опитали да покажат нажежен до бяло пръстен от светещ газ, който пада в нарастваща черна дупка.

Снимка: space.com

В действителност все още е невъзможно да се получи такъв образ. Най-доброто изображение на черна дупка досега е моментна снимка на свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката M87. Тази снимка изобщо не прилича на това, което е показано във филма.

Във Вселената има черни дупки от различни видове и не можем да видим малките, но огромните стават видими благодарение на захранването им с материя. Според Шампан черните дупки не могат да абсорбират материята за неопределено време и когато тя вече няма какво да "яде", черната дупка спира да расте и отново става невидима.

Превод: GlasNews.bg