Земята крие още тайни, които успяват да изненадат дори учените. Международен екип изследователи е открил досега незабелязана линия на симетрия, която разделя планетата на източна и западна половина. Още по-любопитното е, че двете части отразяват почти еднакво количество слънчева светлина обратно в Космоса – явление, което може да се окаже ключово за разбирането на климатичния баланс на планетата.

От десетилетия науката познава сходен баланс между Северното и Южното полукълбо. Въпреки различията в разпределението на сушата, океаните и човешката дейност, двете полукълба отразяват почти еднакво количество слънчева енергия.

Сега обаче учени от Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA), ръководени от Джианхао Джан, са открили още една изненадваща закономерност, пише IFLScience.

След анализ на данни, събрани от спътниците CERES на НАСА в периода 2001–2025 г., изследователите установяват, че съществува специфична линия, минаваща приблизително по меридианите 27° източна и 153° западна дължина. Тя пресича части от Европа, Турция, Африка и Аляска и разделя Земята на две половини с почти идентични характеристики.

Според учените тези две части съдържат сходни площи океани без ледена покривка, подобна облачност и почти еднакви нива на отразена слънчева радиация.

„Първоначално бях скептичен към резултатите“, признава Джан.

По думите му именно три характеристики са убедили екипа, че откритието не е случайност – неговата уникалност, устойчивост във времето и почти идентичното разпределение на суша и океани от двете страни на линията.

Особено впечатляващо е, че симетрията остава стабилна през целия 25-годишен период на наблюдение.

Изследователите смятат, че важна роля за поддържането на този баланс играе климатичният феномен Ел Ниньо – Южно колебание (ENSO), който влияе върху температурите и валежите в голяма част от света.

Според анализа условията на Ла Ниня леко увеличават отражението на слънчева светлина в Източното полукълбо, докато Ел Ниньо измества баланса към Западното. Именно това редуване може да помага за поддържането на дългосрочното равновесие.

Откритието има и практическо значение. Учените смятат, че новата симетрия може да се превърне в своеобразен тест за надеждността на климатичните модели. Ако даден модел не успее да възпроизведе този баланс, това може да означава, че в него липсват важни климатични механизми.

Според авторите на изследването резултатите показват колко сложна и фино настроена е климатичната система на Земята. Те предупреждават, че мащабни намеси в климата, включително някои идеи за слънчево геоинженерство, биха могли да окажат влияние върху процеси, които науката все още не разбира напълно.