Съзнанието е едно от най-големите предизвикателства пред науката. Въпреки десетилетията изследвания учените все още не могат да дадат окончателен отговор как точно възниква способността ни да осъзнаваме себе си и света около нас.

Сега двама философи предлагат идея, която поставя под въпрос едно от най-дълбоко вкоренените ни убеждения - че съзнанието е неразривно свързано с биологичния живот на Земята.

В статия, цитирана от ScienceAlert, Ерик Швицгебел и Джереми Побер разглеждат възможността съзнанието да не е ограничено до човешкия мозък или дори до организмите, еволюирали на нашата планета.

Вместо да се опитват да дадат нова дефиниция на съзнанието, те задават по-фундаментален въпрос: необходимо ли е то изобщо да бъде свързано с познатите ни биологични структури?

Основата на тяхната теза е концепцията за т.нар. „гъвкавост на субстрата“. Според нея разумът и съзнанието не зависят непременно от конкретния материал, от който е изградена една система.

Философите дават прост пример: чаша може да бъде направена от стъкло, пластмаса или метал, но функцията ѝ остава същата. По същия начин една и съща музика може да се съхранява на различни носители.

Според тях съзнанието също може да бъде процес, способен да възниква върху различни „носители“, а не само в човешкия мозък.

Тази идея става още по-интригуваща на фона на мащабите на Вселената.

Според съвременните оценки съществуват около един трилион галактики, а планетите са изключително разпространени. На тази база авторите предполагат, че в космическата история вероятно са съществували поне хиляда технологично развити цивилизации.

Ако животът е възниквал при толкова различни условия, изглежда малко вероятно всички разумни същества да са изградени по един и същи биологичен модел.

Затова Швицгебел и Побер смятат, че съзнанието може да се проявява във форми, които са напълно непознати за човека.

В подкрепа на тезата си учените формулират т.нар. „Коперников принцип на съзнанието“.

Подобно на революцията, започната от Николай Коперник, когато Земята престава да бъде смятана за център на Вселената, те предполагат, че може би и човешкото съзнание не е уникален и централен феномен в космоса.

Авторите наричат противоположната идея „тероцентризъм“ - убеждението, че само условията на Земята са способни да породят съзнание.

Темата неизбежно води до въпроса дали изкуственият интелект някога би могъл да стане съзнателен.

Тук двамата философи не са напълно единодушни.

Джереми Побер предупреждава, че дори съзнанието да може да съществува върху различни материални основи, това не означава автоматично, че съвременните компютри са способни да го развият.

Швицгебел обаче смята, че ако приемем възможността съзнанието да не е ограничено до биологията, става все по-трудно да отхвърляме машините единствено защото са изградени от силиций, а не от клетки.

Според него истинският въпрос не е дали машините могат да копират човешкия мозък, а дали някои видове сложни системи изобщо могат да развият собствен субективен опит.

Засега науката няма окончателен отговор. Но ако тази идея се окаже вярна, тя би променила не само представите ни за извънземния живот, а и самото разбиране за това какво означава да бъдеш съзнателен.

Превод: GlasNews