Пациенти с кръвни заболявания като сърповидно-клетъчна анемия често се нуждаят от редовни кръвопреливания. Многократните кръвопреливания обаче могат да доведат до натрупване на желязо в тялото на човек и да причинят усложнение, наречено претоварване с желязо, съобщава Science Alert.

Изследователите смятат, че този риск би могъл да бъде избегнат чрез използване на дълготрайни лабораторно отгледани червени кръвни клетки. Всъщност това изследване е пробна проверка колко дълго ще издържат изкуствено отгледаните червени кръвни клетки.

Въпреки факта, че изследването е малко, то може да се превърне в успешен научен трамплин и да доведе до революция в производството на кръв от стволови клетки, според съавтор на изследването, клетъчния биолог от университета в Бристол, Ашли Той.

Преди това учените вече са завършили етапа на изследване на животни и сега са започнали нов кръг - преливане на лабораторно отгледани кръвни клетки на хора. На първия етап кръвните клетки се инжектират в същия донор, от който са получени. Новият етап включва произведените кръвни клетки, които се инжектират в друг съвместим човек.

Общо 10 души ще участват в изследването, като на двама вече е направено кръвопреливане, на други 8 души ще бъдат прехвърлени две лабораторни кръвопреливания от 5 до 10 мл през поне четири месеца. В първия случай субектите ще получат червени кръвни клетки, предоставени от донор, във втория случай те ще бъдат отгледани в лаборатория от стволови клетки от същия донор.

Направените клетки са маркирани с индикаторно багрило, така че да могат да наблюдават как пътуват през кръвния поток на реципиента, докато не бъдат износени, абсорбирани или рециклирани.

По-ранни проучвания върху животни показват, че отгледаните в лаборатория червени кръвни клетки имат по-дълъг живот. Например средната продължителност на живота на една човешка червена кръвна клетка е около 120 дни. Ако лабораторните клетки покажат по-добър резултат, това може да означава, че хората, които се нуждаят от постоянно кръвопреливане, ще трябва да се подлагат на по-малко процедури.

Проучването е първото по рода си и ако е успешно, това ще означава, че пациентите ще се нуждаят от по-малко трансфузии, което означава, че ще има по-малък риск от усложнения, каза съавторът на изследването Седрик Геварт, хематолог от университета в Кеймбридж.

Първо, учените предполагат, че по този начин ще бъде възможно да се намали рискът от натрупване на желязо. Второ, да се разшири процесът, за да се произвеждат големите обеми кръв, необходими на пациентите. Трето, да се предотврати развитието при пациенти с многократни трансфузии на животозастрашаващи имунни реакции към определени видове донорска кръв.

Учените са сигурни, че ще трябва да се работи много, за да стане всичко това възможно, но началото е много обещаващо.

Превод: GlasNews