Огромна фигура се появява от сенките на гората само за секунда и след това отново изчезва зад короните на дърветата. Хиляди хора описаха приблизително по еднакъв начин срещата си с Голямата стъпка, но малко от тях се осмелиха да се срещнат лице в лице с Йети и да го погледнат в очите. И за това има много просто обяснение.

В продължение на десетилетия учените изграждат различни хипотези за съществуването на Йети, но, уви, нямаше убедителни факти. Сега ученият по данни Флоу Фоксън обясни появата на Голямата стъпка, който вярва, че повечето от хората, които твърдят, че са срещали Йети, всъщност са видели черни мечки, куцукащи на задните си крака.

Според учения американските черни мечки (Ursus americanus) обикновено се движат на четири крака, но когато усетят особено интересна миризма, те са напълно способни да се изправят на задните си крака, пише Science Alert. В този момент според Фоксън те най-много приличат на гигантски хора, покрити с козина.

Имайте предвид, че това не е първият път, когато учените се опитват да обяснят съществуването на Йети с помощта на черни мечки. Първият подобен опит беше направен през 2005 г., когато учените сравниха популацията на черни мечки със съобщенията за наблюдения на йети в Северозападния окръг на Съединените щати. Тогава обаче те стигнаха до извода, че тези данни не съвпадат, което означава, че "изявите на йети" са свързани с някои други животни.

През 2009 г. обаче учените направиха второ изследване в същия регион - оказа се, че степента на съвпадение между популацията на черна мечка и появата на Голямата стъпка е много висока. В своето изследване Фоксън взема за основа данните от проучването от 2009 г. и ги разширява, за да обхване всички райони на САЩ и Канада, където черните мечки живеят близо до хората.

След това изследователят се обърна към базата данни на организацията Bigfoot Field Explorers, която съдържа данни на очевидци от 20-ти век. След това той сравнява тези данни с информация за гъстотата и разпространението на черната мечка, както и гъстотата на популацията на хората в тези региони.

Фоксън използва свой собствен регресионен модел, който показва дали промените, наблюдавани в една променлива, са свързани с промени в друга. След като анализира данните, изследователят установи, че „срещите с йети“ до голяма степен се дължат на погрешно идентифицирани черни мечки.

Ученият отбелязва, че в райони, гъсто населени с мечки и хора, се съобщава за по-чести срещи със Снежния човек, особено в северозападната част на Тихия океан. В същото време в Тексас и Флорида например популациите на черните мечки са по-малки, но в тези два щата хората често съобщават за срещи с йети.

Фоксън отбелязва, че срещите с Голямата стъпка в щати, в които не са известни гнездящи популации на черна мечка, могат да бъдат свързани със съществуването на неизвестно домашно животно в Северна Америка. Тези срещи обаче е по-вероятно да се обяснят с погрешно идентифициране на други животни. Фоксън посочва, че Тексас и Флорида изглежда са изключения от правилото, а правилото е, че ако някъде има Снежен човек, вероятно там живеят много мечки.

Превод: GlasNews