През последните няколко години учените установиха, че микробните клетки, включително бактерии, вируси и гъбички, играят важна роля във функционирането на нашето тяло - те не само са отговорни за функционирането на червата и храносмилателния тракт като цяло, но също оказват влияние върху продължителността на живота ни, емоционалното състояние и паметта, пише Daily Mail.

Човешкото тяло се състои от 30 трилиона клетки, но човешкият микробиом се състои от приблизително 39 трилиона микробни клетки, включително бактерии, вируси и гъбички. Известно е, че те играят важна роля в разграждането на храната, усвояването на хранителни вещества (витамини и минерали). Това обаче не е всичко. Те също така са в състояние да регенерират чревната лигавица и кожата, да възстановят увредените клетки и дори да заменят мъртвите клетки с нови живи.

Тази общност от микроорганизми е известна като „чревната микробиота“ и през последните няколко години учените научиха колко важна е тя за нашето тяло – тези микроби са отговорни за депресията, имунния отговор, загубата на памет и дори продължителността на живота ни.

Според изследователите точният състав на чревната микробиота на човек зависи от редица фактори, включително:

  • храната, която ядем;
  • лекарства, които приемаме;
  • физически упражнения;
  • ниво на стрес;
  • здрав сън.

През изминалия век начинът ни на живот се промени драматично - ядем преработени храни, спазваме по-добри хигиенни правила, борим се с болестите с помощта на най-добрите лекарства, които между другото унищожават бактериите. В резултат нашият „микробиом“ неумолимо се свива, но, уви, малко хора знаят за това.

микробиомцял екран
Снимка: Shutterstock

В ново проучване Адриан Егли, директор на Института по медицинска микробиология към университета в Цюрих, и колеги се заеха да създадат „хранилище на микробиота“. Изследователите смятат, че разнообразието на човешката микробиота неумолимо намалява и трябва да направим всичко възможно, за да я запазим.

Според Егли хората са доста наясно с биоразнообразието, упадъка на растенията и животните. Въпреки това малко се замисляме над факта, че нашият собствен микробиом неумолимо се свива, така че според учените трябва да направим всичко, за да се опитаме да го запазим.

За целта Егли с колеги от Съединените щати и Германия стартира така нареченото „хранилище на микробиота“ - в резултат учените буквално събират колети с човешки изпражнения от различни части на света, включително Етиопия и Пуерто Рико. Учените вярват, че такава „банка“ в бъдеще може не само да помогне за спасяването на застрашените микроби, но и да спаси човечеството от изчезване.

Очаква се пробите от изпражненията да се съхраняват замразени и при необходимост да се размразяват, ако е необходимо за човешкия организъм.

Любопитно е, че Егли е вдъхновен от Световното хранилище за семена на Свалбард, което по същество съхранява „резервни копия“ на ценни семена от растения в случай, че оригиналите бъдат изгубени.

Създаването на хранилището на микробиота беше обсъдено за първи път през 2018 г., а през 2019 г. беше основано като организация с нестопанска цел. Оттогава учените се съсредоточиха върху нов проект, чрез който микробите могат евентуално да бъдат съживени само от няколко грама човешки изпражнения. Освен това учените изучават най-добрите методи за замразяване и съхранение на проби.

Трезорът в момента съдържа около 3000 проби, повечето от които от Западна Швейцария, каза Егли, но той иска да напълни трезора с проби от хора с различен начин на живот в различни региони на света.

Обърнете внимание, че в момента пробите се съхраняват в лабораторията при постоянна температура от -80°C, но с увеличаването на съхранението учените ще трябва да търсят по-голямо хранилище. Егли се надява, че ще успее да събере около 100 000 проби от напълно различни хора, живеещи в страни с различен климат и водещи коренно различен начин на живот.

Превод: GlasNews