Способността да изпитваме страх играе важна роля в живота ни – трябва да го почувстваме, за да идентифицираме и впоследствие да избегнем обстоятелствата, които го причиняват. В някои случаи обаче реакциите на страх стават прекомерни и продължават дори когато вече нямат смисъл, пише Sci Tech Daily.

Това са определени състояния, като посттравматично стресово разстройство (ПТСР) или други тревожни разстройства, при които реакциите на страх са преувеличени. В резултат това води до силно безпокойство и с течение на времето може да доведе до увреждане.

Изследователите предполагат, че начинът, по който мозъкът ни обработва страховите спомени, може да повлияе на нашата предразположеност към развитие на патологични страхове.

В ново проучване изследователи от университета Линкьопинг в Швеция са открили биологичен механизъм, който е отговорен за съхраняването на спомените за страх в мозъка и колко силно те ни влияят. Изследователите проведоха серия от експерименти върху плъхове и смятат, че са открили нови прозрения за процесите, които са в основата на тревожните и страховите разстройства. Освен това те откриха общи механизми за развитие на тревожност и алкохолна зависимост.

Имайте предвид, че някои части от човешкия мозък играят ключова роля в обработката на спомените, свързани със страха. Например, по време на заплаха, нашата амигдала се активира и взаимодейства с части от фронталните лобове (префронтален кортекс), които играят важна роля в регулирането на емоциите.

Според ръководителката на изследването Естел Барбие известно е отдавна, че амигдалата и нервните клетки, които свързват фронталните лобове с нея, играят важна роля в реакцията на страха. В допълнение, изследователите знаят, че при хора с посттравматично стресово разстройство, например, и други разстройства, връзките между тези мозъчни структури се променят.

Дълго време обаче молекулярните механизми, които са отговорни за това, остават загадка за изследователите. В настоящото изследване учените са изследвали протеина PRDM2, който потиска експресията на множество гени. Резултатите от изследването показват, че нивата на този протеин са много по-ниски при алкохолна зависимост и в такива количества те водят до преувеличена реакция на стрес.

В по-ранни проучвания учените вече са забелязали, че за много хора безпокойството и пристрастяването към алкохола вървят ръка за ръка. Сега учените подозират, че това е причинено от същия процес, който е в основата на тези състояния.

В хода на изследването учените изследвали и как нивото на протеина PRDM2 влияе върху обработката на спомените за страх. Според Барбие, тя и нейните колеги са открили, че понижаването на нивата на този протеин води до увеличаване на активността в мрежата между амигдалата и фронталните лобове - всъщност, увеличавайки нашите научени отговори на страха.

Учените отбелязват, че са успели да намерят биологичен механизъм, който активира потискането на протеина PRDM2 и по този начин хиперболизира нашите спомени за страх. Учените обаче все още не знаят начин, по който би било възможно да се повиши нивото на този протеин.

Пациентите с тревожни разстройства могат да се възползват от лечение, което може да намали или напълно да изтрие спомените за страх, каза Барбие. На учените обаче ще им трябва повече време, за да разберат как е възможно изкуствено да се повиши нивото на потиснатия протеин PRDM2.

Превод: GlasNews