Когато на 30 юли сеизмолозите регистрираха мощно земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер край руския полуостров Камчатка, тревогата им бе напълно основателна. Регионът, където Тихоокеанската плоча се подпъхва под Северноамериканската, в близост до Евразийската плоча, е известен със своя потенциал за генериране на разрушителни цунами. Прецедент вече има: през 1952 г. земетресение с магнитуд 9,0 унищожи близък руски град и нанесе щети чак в Хавай.

Когато морското дъно край Камчатка се раздвижи на 30 юли в 11:24 ч. местно време, изглеждаше, че е налице реална опасност от сериозно цунами. Учените прогнозираха, че няколко държави около Тихия океан ще бъдат засегнати. В Япония бяха евакуирани милиони хора от крайбрежните райони, а в Хавай бе разпоредено придвижване към по-високи места. Предупреждения бяха издадени и в страни от Централна и Южна Америка.

Първоначалните модели сочеха възможни вълни с височина до 3 метра. Към 1 август обаче стана ясно, че повечето страни не са били ударени от разрушителна водна стена. В Япония и Хавай бяха измерени вълни с височина около 1,2 метра, след което предупрежденията бяха понижени или отменени. В Калифорния бяха отчетени вълни до 2,4 метра, но без съществени щети. Един турист в Хавай каза пред BBC News: „Бедствието, което очаквахме, не се случи“.

Има щети след цунамито в Русия, в Япония евакуират близо 2 милиона граждани ВИДЕО+СНИМКИ

Локални разрушения все пак имаше. Земетресението разтърси силно източния руски град Петропавловск-Камчатски, а вълни с височина до 4,5 метра удариха Северо-Курилск, където са разрушени домове и части от пристанището.

Това поставя логичен въпрос: как е възможно едно от най-силните регистрирани земетресения да не доведе до по-мащабно цунами?

Според учените отговорът се крие в особеностите на самия разлом. Разкъсването му е генерирало приблизително толкова голямо цунами, колкото е било физически възможно, дори ако интуицията ни подсказва, че последствията трябваше да са по-страшни. Според Диего Мелгар, специалист по земетресения и цунами в Университета на Орегон, навременните и точни предупреждения са една от причините да няма значителен брой жертви. „Цунамито не е нужно да бъде 9 метра високо, за да убива – и по-ниски вълни могат да отнесат хора и сгради“, обяснява той.

Всяка държава има различна система за предупреждение при цунами, но основата е сходна – ако се очаква сериозна вълна, се издава евакуационна заповед. Прогнозите за височината на вълните в началото често са неточни, защото информацията за конкретното разместване на морското дъно пристига със закъснение.

@glasnews След силно земетресение от 8,8 по Рихтер, което е шестият най-мощен трус, регистриран някога, разлюля руския полуостров Камчатка предупреждение за цунами беше издадено в десетки страни, сред които Русия, Япония, САЩ, Филипините, Индонезия, Китай, Чили, Перу, Мексико, Панама и Тайван. Повече за извънредната ситуация четете на glasnews.bg #breaking#news#tsunami #earthquake#kamchatka#japan#us ♬ original sound - GlasNews.bg

Освен това, енергията от труса не се разпространява равномерно във всички посоки. Разломите се движат асиметрично, а самата форма на морското дъно и на бреговата ивица влияе силно върху начина, по който вълните се усилват или отслабват. Заливите могат да концентрират енергията, а островите – да разсеят вълната. Това прави прецизното прогнозиране още по-сложно.

Цунамитата се проследяват с подводни сензори за налягане, но наличната мрежа е ограничена. „Тя не винаги улавя цялостната картина“, отбелязва Мелгар.

Земетресението в Камчатка предизвика изригване на най-големия вулкан ВИДЕО

Често сравняваме подобни бедствия с други, още по-катастрофални събития – като земетресението и цунамито в Япония през 2011 г. (магнитуд 9,1) или трагедията в Индийския океан през 2004 г. (с над 280 000 жертви). Но тук е важно да се разбере, че скалата на магнитуда е логаритмична – земетресение с магнитуд 9,1 е почти три пъти по-силно от това с магнитуд 8,8.

„Катастрофите от 2004 и 2011 г. бяха значително по-мощни – те изместиха далеч по-големи обеми вода и затова предизвикаха масови опустошения“, обяснява Джудит Хъбард, геофизик от университета Корнел.

Най-същественото обаче е, че системите за ранно предупреждение този път са проработили. Макар и някои прогнози да са били несигурни, хората са били своевременно уведомени и са имали възможност да се евакуират. „Настоящата стратегия за превантивна евакуация върши добра работа за спасяване на човешки живот“, казва Хъбард.

Мистерия около ядрена база на Русия след мощното земетресение