Калиграфията е изкуство, което е изгубено с времето поради възхода на клавиатурите.

Сега компания в Аризона се опитва да съживи очарованието на ръкописните писма, но не на тези, които са създадени от хора, а от роботи. Отвъд романтичната идея, какви ползи спираме да получаваме, като спрем да пишем на ръка?  

От хиляди години човекът е имал нуждата да изразява себе си. Започнахме да пишем върху камък, а след това върху елементи като глина... и преминахме от пергамент към хартия. Но в новата история пишещата машина се превърна в норма. Първо се появиха пишещите машини, а след това компютрите и там изкуството да се пише на ръка започна да се губи. Въпреки че някои, като Моника, настояват да използват собствения си почерк и да запазят очарованието на ръчно изработена бележка. Това съобщава Voice of America (VOA). 

“Да, това е почти като пръстов отпечатък. Всеки има свой специфичен начин на писане и когато пиша съобщение с моя почерк, сякаш влагам частица от себе си в него“, казва Моника Ризо – фен на калиграфията. 

Въпреки че изкуството, което изглежда се свързва с романтична постъпка от миналото, е излязло от употреба, експертите уверяват, че калиграфията упражнява и засилва паметта и дори подобрява настроението. 

“Калиграфията дава по-добра свързаност между невроните, а мозъкът става много по-креативен. Благоприятства изразяването на идеи. Това показва, че паметта се развива много повече, когато пишем на ръка”, смята семейният психолог Кристина Балиноти. 

От тази година Калифорния въведе изискване учениците в държавните училища от първи до шести клас да се учат да пишат на ръка. Подобна мярка е приета от почти две дузини щати. 

Междувременно компания от Финикс, Аризона, се отличава с това, че оставя това изкуство в ръцете на роботи, които възпроизвеждат ръкопис с помощта на истински химикалки. 

Техни клиенти са компании, които използват ръкописни писма и благодарствени бележки, за да създадат по-силни връзки и да генерират дарения, пише "Вести".

Автоматизираното писане на писма не е нещо ново. Бившият президент Томас Джеферсън използва мимеографска машина в началото на 19 век, за да запази копия от кореспонденцията си. Той смята машината за чудо на технологията и дори препоръчва няколко подобрения на нейните британски производители. Двеста години по-късно процесът включва машинно обучение и помощ с изкуствен интелект за генериране на съобщения.