Десетдневен пожар на сметище край Джакарта изпрати токсичен дим във въздуха, а стотици хора потърсиха медицинска помощ. Случаят насочи вниманието към микропластмасите – частици, които вече се откриват във въздуха, водата и човешкото тяло.

Огромно сметище край индонезийската столица Джакарта горя в продължение на 10 дни през юли. Пламъците в депото Джативарингин обхванаха натрупани отпадъци, сред които десетки хиляди тонове пластмаса. След овладяването на пожара стотици жители на района са били лекувани за остри респираторни инфекции, съобщават местните власти.

Случаят е описан в разследване на The New York Times, което проследява как изгарянето на отпадъци и недостатъчното им управление превръщат микропластмасите в част от ежедневната среда в Индонезия.

„Дишаме микропластмаси“

„Дишаме микропластмаси“, казва Мохамед Реза Кордова, старши учен в Националната агенция за изследвания и иновации на Индонезия. Микропластмасите обикновено се определят като пластмасови частици с размер под 5 милиметра. Те се образуват при разграждането на по-големи пластмасови изделия, но могат да попаднат в околната среда и като влакна от синтетични дрехи или частици от износването на автомобилни гуми.

Веднъж попаднали във въздуха, най-леките частици могат да бъдат пренасяни от вятъра. Дъждът ги отмива към почвата и реките, откъдето те достигат до водните екосистеми и хранителната верига.

Изследванията в Индонезия показват, че проблемът не се ограничава до големите пожари. Учени са открили микропластмаси във въздуха на 18 града, като най-високата концентрация е отчетена в Джакарта.

При изследване на дъждовна вода, събрана от покрива на лаборатория в северната част на столицата, Реза установява голямо количество микроскопични пластмасови частици, сред които преобладават синтетичните влакна.

Те могат да произхождат и от обикновеното пране. Триенето в пералната машина отделя микроскопични влакна от синтетичните тъкани. В страни с развити пречиствателни системи значителна част от тях се задържат, но в Индонезия отпадъчните води често попадат директно в канали и реки.

Изследване на неправителствената организация Ecoton в 68 индонезийски реки установява, че синтетичните влакна представляват близо половината от откритото микропластмасово замърсяване.

Защо изгарянето на боклук остава толкова разпространено?

Според проучване на индонезийското Министерство на здравеопазването от 2023 г. около 57% от домакинствата изгарят отпадъците си, въпреки че практиката е незаконна. За сравнение, посочената в материала световна средна стойност е 14%.

Причините са свързани с ограниченото сметосъбиране извън градовете, недостатъчното рециклиране и широката употреба на евтини пластмасови опаковки. Така отпадъците се натрупват, а изгарянето им се превръща в ежедневен източник на замърсяване.

Индонезийските власти са поставили срок до 2027 г. за прекратяване на откритото депониране на отпадъци на регионално ниво, но природозащитници се съмняват, че той ще бъде спазен.

Какво знаем за риска за здравето?

Учените все още не могат да определят с точност какви количества микропластмаси са опасни за човека. Частици вече са откривани в човешки тъкани и телесни течности, но наличието им само по себе си не доказва, че причиняват конкретно заболяване.

Проучване, публикувано през 2024 г. в The New England Journal of Medicine, установява, че пациенти с микропластмаси в плаката на каротидните артерии са имали 4,5 пъти по-висок риск от инфаркт, инсулт или смърт през следващите 33 месеца в сравнение с пациенти без открита пластмаса в плаката. Изследването показва връзка, но не доказва причинно-следствена зависимост.

Лабораторни изследвания също сочат, че излагането на малки пластмасови частици може да предизвика възпаление и клетъчни увреждания. Основното предизвикателство остава надеждното измерване на най-дребните частици и установяването на нивата, при които рискът за здравето се увеличава.

„Разумно е да се ограничава излагането“, посочва Кевин Томас, учен по екологично здраве в Университета на Куинсланд.

Проблем, който не остава в границите на една държава

Замърсяването в Индонезия има и международно измерение. Страната се намира между два големи океана, а пластмасовите отпадъци и микроскопичните частици могат да бъдат пренасяни на големи разстояния чрез водата и въздуха.

Изследователи вече са откривали микропластмаси в риби, уловени в индонезийски води. Това поставя въпроса не само за местното замърсяване, но и за въздействието му върху морските екосистеми и хранителните вериги.

Индонезийското правителство планира да събира данни за нивата на микропластмаси във въздуха, храната и водата и да ги предоставя на Световната здравна организация. Междувременно учените предупреждават, че ограничаването на пластмасовите отпадъци и по-доброто им управление остават ключови за намаляването на замърсяването.