В продължение на години здравните препоръки, свързани с ходенето пеша, се съсредоточаваха върху един показател: броя на крачките на ден. Ново проучване обаче показва, че скоростта на ходене може да бъде също толкова важна, колкото изминатото разстояние.

Изследователи анализирали данни от близо 65 000 души, чиято средна възраст в началото на проучването била 61,5 години. Те установили, че хората, които ходят с по-бързо темпо, могат значително да намалят риска от преждевременна смърт дори ако не достигат широко препоръчваните цели за брой крачки, пише Newsweek.

В същото време хората, които предпочитат по-бавно темпо, също могат да извлекат съществени ползи, ако натрупват повече крачки през деня.

„Няма единна цел за броя на крачките, която да е подходяща за всички“, заяви пред Newsweek съавторът на изследването д-р Никълъс Кьомел, старши научен сътрудник във Факултета по психологически науки на университета „Монаш“.

„Здравословното състояние, професията и житейските обстоятелства на хората могат да се различават значително и да влияят върху това доколко постижимо е натрупването на голям брой крачки всеки ден.“

Проучването, публикувано в British Journal of Sports Medicine, обхваща 64 743 участници от британската биомедицинска база данни UK Biobank. В продължение на седем дни те носели на китките си устройства за проследяване на физическата активност.

Участниците били проследявани средно около осем години. През този период починали общо 1697 души, като при 502 от тях причината за смъртта била сърдечносъдово заболяване.

Изследователите анализирали както броя на крачките, които участниците правели всеки ден, така и интензивността на ходенето им. Тя била измервана чрез каданса, тоест броя на крачките в минута.

След това учените оценили как различните комбинации между броя на крачките и темпото на ходене са свързани с риска от смърт.

Резултатите показали, че дори при хората, които правели по-малко от 5000 крачки дневно, ниво, обикновено определяно като заседнал начин на живот, рискът от смърт бил значително по-нисък, ако ходели с по-бързо темпо.

Според Кьомел изборът между по-продължително и по-бързо ходене в крайна сметка зависи от това кой подход е по-лесен за трайно спазване от конкретния човек.

„За хората с ограничено време изграждането на навици за по-бързо ходене може да бъде добра първоначална цел. Тези, които изпитват затруднения да ходят по-бързо заради травма, нарушено равновесие или недостатъчна физическа подготовка, може да сметнат за по-устойчив подход поставянето на цел за общия брой крачки на ден“, обясни той.

Хората, които предпочитат по-бавно темпо, също могат да намалят риска, ако правят между 5000 и 7500 крачки дневно.

Изследователите установили, че най-нисък общ риск от смърт имат хората, които правят приблизително между 7500 и 10 000 крачки на ден.

В тази група оптималното темпо било около 100 крачки в минута, което приблизително съответства на енергично ходене.

Сред хората, които правели по-малко от 5000 крачки дневно, тези, които поддържали по-бързо темпо през най-активния си половин час, имали с около една четвърт до една трета по-нисък риск от смърт през периода на проследяване в сравнение с участниците от същата група, които ходели единствено бавно.

Техният риск бил сходен с този при хората, които правели между 5000 и 7500 крачки дневно с по-бавно темпо.

Изследователите отбелязват, че често посочваната цел от 10 000 крачки дневно произлиза от рекламна кампания за японски крачкомер през 60-те години на миналия век, а не от научни доказателства.

Новите резултати показват, че различните комбинации между броя на крачките и интензивността на ходенето могат да донесат съществени ползи за здравето.

Важно уточнение е, че проучването е наблюдателно. Това означава, че то не може да докаже, че по-бързото ходене е пряката причина хората да живеят по-дълго.

Изследователите обаче са отчели влиянието на редица фактори, сред които възрастта, полът, тютюнопушенето, употребата на алкохол, хранителният режим, сънят и социално-икономическото положение.

Според авторите резултатите може да са особено значими за хората на средна и по-напреднала възраст, които срещат затруднения при увеличаването на физическата си активност.

Човек с ограничено време може да извлече полза, ако ускори темпото при по-кратки разходки. Хората, които не могат да ходят бързо без затруднение, също могат да подобрят здравословното си състояние, като постепенно увеличават общия брой крачки на ден.

„Основният извод е, че това изследване подкрепя различни начини за изграждане на по-здравословни навици за физическа активност. Хората трябва да се съсредоточат върху подхода, който е най-осъществим за тях в дългосрочен план“, заключи Кьомел.