Потресаващ пост на жена, загубила съпруга си, отново насочи прожекторите към варненската УМБАЛ "Света Марина". Вчера ви показахме Инфекциозното отделение на тази болница - грозна и абсурдна картина като сцена от филм на ужасите. Днес Галина Ганева разказва за последните дни на своя любим мъж, който месец и половина се върти в омагьосания кръг на пътеки, отделения и лекарска некадърност. Пак в тази болница...

Не трябва да има такова място! Тази болница е опасна за децата ни и душата ни! СНИМКИ

Ето какво написа вдовицата във Facebook, предизвикало много гневни коментари и съчувствие на хората. Публикуваме го с незначителна редакторска намеса: 

Пиша този пост, защото съм потресена от невежеството на лекарите от болница Св. Марина, 12 етаж ендокринология. Съпругът ми три пъти по спешност с бьрза помощ постъпва в болницата. Той беше диабетик. Намирахме го припаднал с много висока или много ниска захар, и понеже е диабетик, те лекуваха високата захар, гледаха да свалят захарта, друго не ги интересуваше.

Пътеката е пет дена, изписваха го болен. Обяснявам, че не е добре, обеснявахме какви симтоми има, но уви. Изписват го на петия ден, след две седмици се повтаря и понеже за тях е важно да усвоят парите от пътеката, втория път в деня на изписване го свалят на 11 етаж в гастрото, за да го изпишат от там, за тях пак е важна пътеката, шибаната пътека, а не човешкия живот.

И най-лошото - изкарали са го в коридора да чака, той милия на краката си не се държеше и това не е всичко. Пак го изписват неизлекуван. Първия път не са забелязали, втория път никой ли не си зададе въпроса защо е висока тази захар, че най-вероятно има нещо друго, че вследствие на нещо захарта е висока, как не направихте една снимка на тез дробове, ама къде ти - некадърник до некадърник.

Постъпваме за трети път, вече правят снимка, ама ни местят в реанимация, повече от 10 дена ни държат под напрежение, в критично положение ли е, не в тежко, дайте кръв, дайте това, дайте онова. Разтакаваха ни, даваха ни надежди, той милия с пневмония и сепсис.

Абе хора, вие добре ли сте, как пропиляхте един живот, как спите вечер, как може такова невежество. Отиваш за информация, единият лекар - ако въобще могат да се нарекат такива, те са убийци в бели престилки, казва в съзнание е, другият - не е в съзнание, третият - интобиран е, другият - все още не е интобиран, петият - ама вие много късно потърсихте лекарска помощ, що за наглост, как късно - месец и половина ходим по мъките, колко по-рано трябваше да я потърсим.

Исках да го видя - не може, само в краен случай. Е, по-краен от това не знам аз, няма да се учудя, ако са го поддържали пак заради шибаната пътека, така и не разрешиха да го видим, що за изроди сте, това не е болница, това е морга.

Да не говоря за грубото отношение на първия екип на бcрза помощ, сега разбирам защо ядете бой, явно трябваше и аз така да постъпя. И още нещо - в асансьора се натъкваш на болен от ковид дядо на инвалиден стол с маска и бутилка, едвам диша, но този дядо не е в служебния асансьор, как само ни пазят от вируса. Пълен абсурд е нашето здравеопазване.

Аз знам, че няма да има наказани и моят съпруг няма да го върна с написаното, но дано поне някой се жегне да си отвори очите да прогледне. Пожелавам ви да горите в ада, да изпитате всичко това, което ми причинихте. А и до наши мили министри - вместо да гледате от къде каква далавера да направите, променете законите, здравеопазването не е здравеопазване, а унищожение, гледате на пациентите като на банкомати, срамувам се от вас, дано и вие да се засрамите.

Почивай в мир, мило мое момче. Ще те обичаме вечно.