Опитах се да избягвам тези мисли със седмици. Разсейвах се. Забавлявах се, но всичко бе напразно. Опитвах се да не говоря за теб и да се оплаквам, че вечер те няма. Направих всичко по силите си.

Но тази вечер няма да потискам мисълта за теб, че ми липсваш.

Трябва да си спомня каква беше любовта ни, как докосваше сърцето ми, как слушах музиката ти. Трябва да си позволя да ми липсваш, всеки твой жест и всеки твой смях.

Тази вечер ще го направя.

Ще оставя всичко настрани и само тази вечер ще си спомня любовта, която имахме и погубихме.

Ще забравя за разбитото ми сърце и липсата на близост.

Липсваш ми, защото си реален. Ти ми даде любов, която никога не съм усещала преди. Това, което имахме бе красиво. Сега имам шанс за ново начало. Сега мога да събера сърцето ми и да започна отначало.

Ще си позволя да се върна назад към онзи момент, когато ми каза, че ме обичаш, както и последния. Ще си спомня всеки мил жест, всяка мила дума и всяка прегръдка. Няма да мисля за лъжите ти.

Няма да се разсейвам и да игнорирам тези спомени.

За първи и последен път от раздялата ни ще си позволя да ми липсваш.

Защо ли?

Защото колкото повечето игнорирам тези спомени, те ще се връщат.

Надявам се, че и ти си го направил поне веднъж, където и да си.