Отменен пикник, пропусната разходка или променени планове заради прогноза за дъжд, а след това - ясно небе и слънце. Почти всеки е изпадал в подобна ситуация. Оказва се, че раздразнението след подобни грешки не е просто моментна реакция, а има научно обяснение.

Ново изследване на учени от Поханския университет за наука и технологии (POSTECH) в Южна Корея показва, че неточните прогнози за времето могат осезаемо да повлияят на емоционалното състояние на хората.

Екипът анализирал как обществото е реагирало по време на тайфуна Ханун, който премина през Япония и Корейския полуостров през 2023 г. За целта били сравнени данните от 613 метеорологични станции с повече от 43 000 публикации в интернет, анализирани с помощта на изкуствен интелект.

Резултатите показват интересна закономерност. В районите, където прогнозите са предвиждали повече валежи, отколкото реално са паднали, хората по-често изразявали тревожност, напрежение и умора. Обратната ситуация - когато количеството на валежите е било подценено - водела до повече объркване, разочарование и тъга.

Според авторите точността на прогнозите не е само технически въпрос. Тя има пряко отражение върху начина, по който хората вземат решения и възприемат риска, особено при опасни метеорологични явления.

Затова учените смятат, че наред с подобряването на самите прогнози трябва да се усъвършенства и начинът, по който се обяснява несигурността в тях. По-ясната комуникация би помогнала хората да вземат по-информирани решения и би ограничила излишното напрежение, когато времето не се развие така, както е било очаквано.

Превод: GlasNews