Един от най-забележителните мозъци в историята на науката е бил съхраняван в кутия с надпис „Costa Cider“ под хладилник за бира в ъгъла на нечия лаборатория.

На 17 април 1955 г. Алберт Айнщайн, тогава на 76 години, е приет по спешност в болницата в Принстън с вътрешен кръвоизлив, причинен от аневризма на коремната аорта. Това състояние довежда до смъртта му ден по-късно.

Той отказал операция и според информацията казал на близките си и лекарите:

„Искам да си отида, когато аз реша. Безвкусно е животът да се удължава изкуствено. Направил съм своята част, време е да си тръгна. Ще го направя достойно.“

Айнщайн умира сутринта на 18 април, като промълвява думи на немски език, които медицинската сестра не успява да разбере.

Ученият предварително бил заявил пред биографа си:

„Искам да бъда кремиран, за да не идват хора да се покланят на костите ми.“

След аутопсията тялото му е кремирано, а прахът му е разпръснат на тайно място, за да не се превърне гробът му в място за поклонение.

По-късно обаче семейството разбира, че тялото не е било напълно кремирано. По време на аутопсията патологът Томас Харви разрязал черепа на Айнщайн и извадил мозъка му за изследване.

Още по-скандално било, че Харви пазил по-голямата част от мозъка в буркан в продължение на 45 години.

Синът на Айнщайн първоначално бил възмутен, тъй като мозъкът бил взет без разрешение. Впоследствие Харви успял да го убеди да позволи изследвания с аргумента, че учените ще открият какво е правело гения толкова изключителен.

Очакваните научни публикации обаче така и не се появили.

Едва през 1978 г. журналистът Стивън Леви от списание New Jersey Monthly открил какво всъщност се е случило с мозъка.

Харви го бил измерил, претеглил, фотографирал и разделил на 240 части и 12 комплекта от по 200 микроскопски слайда в University of Pennsylvania.

Части от мозъка били изпращани на учени за изследвания, но първоначално не били открити съществени разлики спрямо мозъците на други хора.

По-късно невроанатомът Мариан Даймънд от University of California, Berkeley получила четири малки проби от мозъка, изпратени в буркан от майонеза.

През 1985 г. тя публикувала изследване, според което мозъкът на Айнщайн съдържал по-висок процент глиални клетки – особено в области, свързвани с визуализацията и сложното мислене.

Друго изследване от 1996 г. установило, че невроните му били по-плътно разположени от средното.

Въпреки това учените подчертават, че подобни заключения трябва да се приемат с голяма доза скептицизъм.

„Има огромна разлика между жив и мъртъв мозък“, обяснява Ана Доди от института Mütter пред Smithsonian.

„Живият мозък предлага безкрайни възможности за изучаване. От мъртвия можеш да научиш много ограничени неща.“

Психологът Терънс Хайнс също поставя под съмнение подобни изводи.

„Не можеш да вземеш един-единствен мозък на човек, различен от всички останали, и да кажеш: „Аха, открих какво го прави специален““, казва той пред BBC през 2015 г.

Междувременно решението на Харви да вземе мозъка на Айнщайн без разрешение не се отразило добре на кариерата му и той загубил работата си в болницата в Принстън.

А когато го попитали защо е взел мозъка, той отговорил лаконично:

„Не знаех, че някой друг също иска да го вземе.“

Превод: GlasNews.bg