Никой не иска да бъде пазач на фар на арктическия бряг на далечния Север, дори най-коравите руски мъже. За да реши този проблем, СССР измисля необичайно решение – да осее леденото си крайбрежие с фарове, захранвани от ядрена енергия. Идеята работи известно време, но впоследствие се превръща в сериозен проблем.

Северната граница на Русия се простира по бреговете на Северния ледовит океан на повече от 24 000 километра. Там минава Северният морски път – важен международен транспортен маршрут между Азия и Европа, който през летните месеци е плавателен.

С развитието на индустрията през XX век корабоплаването по този опасен маршрут се увеличава значително и възниква необходимост от изграждането на множество фарове.

Първата ядрена подводница на СССР се превръща в музей, премина през Кронщад СНИМКИ+ВИДЕО

Фарове без пазачи
Заради суровия климат и почти необитаемите райони поддържането на постоянни екипи във фаровете било трудно. Въпреки че в региона се добиват ценни природни ресурси, животът там е изключително тежък.

Затова съветските инженери разработват автоматизирани фарове, захранвани от радиоизотопни термоелектрически генератори (RTG). Те не са ядрени реактори, а устройства, които превръщат топлината, отделяна при радиоактивния разпад, в електричество.

Същата технология се използва и в космически мисии като „Вояджър“, „Касини“ и „Ню Хърайзънс“. Докато американците използват плутоний-238, СССР залага на по-евтини радиоактивни изотопи като стронций-90, цезий-137 и церий-144, които са отпадъчни продукти от ядреното гориво.

Защо СССР и САЩ искали да взривят атомна бомба на Луната?

Всеки генератор осигурявал между 7 и 30 волта напрежение и до 80 вата мощност, като работел между 10 и 20 години без нужда от обслужване.

След разпадането на СССР
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. в северозападната част на Русия са останали близо 200 такива фара, а неизвестен брой продължавали да работят и по източните арктически брегове.

С икономическия срив много от съоръженията били изоставени и започнали да се рушат.

През следващите години Международната агенция за атомна енергия документира редица инциденти с изоставени радиоизотопни генератори.

През 1999 г. например такова устройство било открито на автобусна спирка в град Кингисеп, близо до границата с Естония. Оказало се, че е било откраднато от фар от хора, търсещи метал за скрап.

"Тест 1004" – икономическите ядрени експерименти на СССР

Две години по-късно трима дървосекачи в долината на река Ингури в Грузия намерили необичайни керамични предмети, които излъчвали топлина. Без да знаят, те се стоплили край тях. По-късно станало ясно, че това са два съветски радиоизотопни генератора. Двама от мъжете получили тежки радиационни изгаряния и симптоми на лъчева болест.

Демонтажът
През 1997 г. Норвегия започва програма за обезопасяване на опасните съоръжения в северозападна Русия.

За около десет години близо 60 радиоизотопни генератора са демонтирани от фаровете на Колския полуостров и заменени със слънчеви панели и никел-кадмиеви батерии. Какво е състоянието на подобните съоръжения в по-източните райони на Арктика обаче и днес не е напълно известно.

Когато Русия освети Земята от Космоса: Забравеният проект "Знамя"

Фарът Анива
Един от най-известните ядрени фарове е Анива, разположен край остров Сахалин. Той е построен от японците през 30-те години на XX век, когато районът е под техен контрол. След Втората световна война територията преминава към СССР.

Първоначално фарът се обслужвал от екипаж, но през 90-те години получил радиоизотопен генератор и започнал да работи автоматично.

Светлината му угасва окончателно през 2006 г., когато радиоактивният източник е премахнат, а съоръжението е изоставено. Днес полуразрушеният фар остава една от най-необичайните реликви от инженерните експерименти на Студената война.

Превод: GlasNews.bg