Един вид прилепи изяжда толкова много сладки манго, банани и смокини всеки ден, че теглото на това, което яде, е два пъти повече от собственото им тегло. Тези бозайници са най-големите любители на сладкото, но никога не се сблъскват с диабет, пише Popular Science.

Ново проучване показва, че генетичните адаптации позволяват на плодните прилепи да се предпазят от болести, свързани с високата консумация на захар.

Учените смятат, че резултатите от изследването могат да имат далечни последици за лечението на диабета при хората.

„По време на диабет човешкото тяло не произвежда или открива инсулин, което рискува проблеми с контрола на кръвната захар. Но плодовите прилепи имат генетична система, която, независимо от диетата, контролира кръвната захар. Ние се опитваме да разберем тази система, така че да подобрим методи за лечение на хора, чувствителни към инсулин или захар", казва съавторът на изследването Надав Ахитув от Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Всеки ден плодовите прилепи се събуждат след 20-часов сън и отиват да се насладят на плодове, след което отново заспиват. За да разберат как могат да ядат толкова много захар и да се чувстват добре, екип от изследователи се фокусира върху това как са се развили панкреасът и бъбреците на прилепите. Панкреасът е орган в корема, който контролира нивата на кръвната захар.

За да направят това, изследователите са сравнили ямайския плодов прилеп с насекомояден прилеп, наречен голям кафяв прилеп. При двата вида учените са анализирали генната експресия, или с други думи, кои гени са включени, както и изключени. Учените също са сравнили и регулаторната ДНК, която контролира генната експресия.

Те открили, че съставът на панкреаса и бъбреците на прилепите е еволюирал, за да се адаптира към тяхната сладка диета. Панкреасът има повече клетки, за да произвежда инсулин, важен хормон, който кара тялото да понижава нивата на кръвната захар. Той също имаше повече клетки, които произвеждат друг хормон, регулиращ захарта, наречен глюкагон. Бъбреците на прилепите имат повече клетки, които улавят дефицитни соли и електролити, докато филтрират кръвта.

Изследователите също така виждат, че регулаторната ДНК в тези клетки е еволюирала, за да включва или изключва съответните гени, отговорни за метаболизма на плодовете. Например, големите кафяви мишки, които се хранят с насекоми, имат повече клетки, разделящи протеини и съхраняващи вода, и генната експресия в тези клетки е калибрирана, за да се справи с диетата от насекоми.

„Организацията на ДНК около гените на инсулина и глюкагона беше много различна при двата вида прилепи. Преди това науката смяташе ДНК около гените за „боклук“, но последните данни показват, че тази регулаторна ДНК помага на прилепите да реагират на внезапни повишава или понижава кръвната захар", казва съавторът на изследването от Menlo College Way Gordon.

Учените подчертават, че дори такива малки промени в ДНК правят диетата на плодоядните прилепи жизнеспособна.

Превод: GlasNews.bg