Децата, които растат в дом с куче, може да боледуват по-рядко през първата година от живота си и да приемат по-малко антибиотици. Ново изследване от Финландия предлага възможно обяснение за тази връзка: определени микроорганизми, пренасяни от кучетата в домашната среда.

Предишни проучвания вече показаха, че бебетата, живеещи с кучета, по-рядко развиват инфекции. Учените обаче продължават да изследват точния механизъм зад наблюдаваната връзка.

Екип от Финландския институт за здраве и благосъстояние, Университетската болница в Куопио и Университета на Източна Финландия проследил 368 деца от бременността на майките до навършването на една година.

Родителите всяка седмица записвали данни за здравето на децата, включително случаи на температура, ушни инфекции и прием на антибиотици. Учените анализирали и проби от домашния прах, събрани, когато бебетата били на около два месеца.

Изследователите насочили вниманието си към бактерии и гъбички, които по-рано са били свързвани с присъствието на куче в дома. Целта била да проверят дали тези микроорганизми могат да обяснят част от по-ниската честота на заболявания сред децата.

Резултатите, публикувани в списанието „Pediatric Allergy and Immunology“, сочат, че някои микроби, свързани с кучетата, може частично да предпазват бебетата от респираторни инфекции.

Осем групи микроорганизми обясняват между 10 и 23 процента от установената връзка между присъствието на куче и поне един от наблюдаваните здравни показатели.

Най-силна връзка с по-малко седмици с повишена температура е установена при бактериалния род Pasteurella. Три близки бактериални групи обясняват около една четвърт от по-ниската употреба на антибиотици сред бебетата, изложени на среда с кучета.

Общото количество и разнообразие на бактерии и гъбички в домашния прах не обяснява наблюдавания ефект. Данните насочват вниманието към конкретни микроорганизми, свързани с кучетата.

Тези микроби се срещали по-често в домовете с четириноги любимци, но били откривани и в жилища без кучета.

Главният изследовател Ан Карвонен обяснява, че установените микроорганизми могат да обяснят най-много около една четвърт от защитния ефект, наблюдаван при респираторните инфекции.

Останалата част от връзката може да зависи от повече време, прекарано навън, особености на средата и други промени в ежедневието, свързани с отглеждането на куче.

Според Карвонен контактът с разнообразни микроорганизми от околната среда участва в развитието на детската имунна система. Поддържането на добра хигиена остава важно, но прекомерната дезинфекция може да ограничи естествения контакт с полезни микроби.

Учените не препоръчват на семействата да вземат куче единствено заради възможните ползи за детското здраве. Решението изисква преценка на времето, разходите и отговорностите, свързани с грижата за животното.

Като по-достъпен подход изследователите насърчават семействата да прекарват повече време сред природата, където децата могат редовно да контактуват с разнообразни микроорганизми от околната среда.