Изследователи по папирология от Хайделбергския университет в Германия смятат, че са разгадали предназначението на древни плочки с проклятия, които били широко разпространени по времето на Римската империя.

Една от тези оловни плочки, която предстои да бъде изложена в музея в нидерландския град Херлен, е особено ценна, тъй като съдържа надпис на древногръцки език вместо традиционния латински. Това е позволило на екипа на д-р Родни Аст да разчете текста с помощта на технологията Reflectance Transformation Imaging (RTI).

Артефактът е открит в яма под площада пред кметството на Херлен, на мястото на древноримското военно селище Кориовалум.

Плочката е с размери 9,3 на 4,8 сантиметра и съдържа три групи символи.

Методът RTI включва заснемането на множество изображения при различно осветление, които след това се комбинират дигитално в една снимка. Така стават видими дори най-фините детайли по повърхността на предмета.

След разчитането на текста учените установили, че плочката съдържа проклятие, с което авторът призовава богове и демони да навредят на негови противници.

Подобни плочки обикновено били заравяни в земята и символично свързвани с човек, смятан за враг или съперник.

Изследователите са разпознали имената на две жени и двама мъже.

Според д-р Родни Аст плочката вероятно е служела „или като проклятие срещу четиримата роби, или като проклятие, отправено от тяхно име срещу неизвестен човек“.

Любопитен детайл е, че имената на мъжете са изписани на латински, а тези на жените – на гръцки.

„Не може да се изключи възможността една от двете жени да е автор на надписа и да е донесла от римски Египет вярването, че чрез подобни проклятия може да се общува с божествени сили“, обяснява д-р Юлия Луговая, научен сътрудник в Института по папирология.

Директорът на Института по египтология към Хайделбергския университет д-р Йоахим Квак отбелязва, че магията е играела важна роля в живота на хората през онзи период.

По думите му практиките за защита и лечение чрез магически ритуали били официално приемана част от религиозния живот.

„През първите векове след Христа близкоизточните, египетските, юдейските, а понякога дори и християнските традиции все повече се преплитат и се разпространяват из цялата Римска империя – откритията в Херлен са впечатляващо доказателство за този процес“, посочва д-р Квак.

Превод: GlasNews.bg