Ново проучване, което възпроизвежда климатични данни от дървесни пръстени, предполага, че полуномадските народи са нахлули в източните римски провинции с причина. Всичко е заради глада, пише ScienceAlert.

Според линиите на растеж на дъб от Бохемия и Бавария, началото на пети век в Голямата унгарска равнина е белязано от поредица много сухи лета. Археолози от университета в Кеймбридж смятат, че между 420 и 450 г. сл.н.е. хората, които са живеели в евразийските степи, трябвало да издържат на суров климат.

От своя страна подобни условия биха принудили племената на хуните да преминат от земеделие на определено място към гледане на животни и извозването им към по-плодородни пасища. Наистина, зъбите на древни човешки останки, открити в степите на Велика Унгария, предоставят доказателство, че хуните са претърпели няколко промени в диетата през живота си.

Археологът Сузана Хакенбек смята: „Ако недостигът на ресурси стане твърде критичен, уседналото население трябва да промени мястото си на пребиваване, да разнообрази своите обичаи и да премине от земеделие към номадско скотовъдство.“

Атила, който е на власт през 430-те години, често е обвиняван в провокирането на най-тежките войни. Римските историци твърдят, че по време на управлението си водачът на хуните изисква все повече и повече злато и земя, като редовно напада техните градове-държави.

В същото време той е представен като алчен лидер, който се стреми да опустоши Римската империя. Все пак трябва да се отбележи, че неговите набези на източната граница се състоят точно по време на най-голямата суша в Карпатския басейн.

Според изследователи от Кеймбридж най-опустошителните нашествия на хуните през 447, 451 и 452 г. сл.н.е. настъпили по време на много сухо лято, ако, разбира се, датите на тези събития са верни. Това от своя страна повдига въпроса дали промените във външната среда са провокирали адаптиране към средствата за съществуване, икономиката и може би дори социалната организация.

Необходими са конкретни археологически доказателства и допълнителни изследвания, за да се потвърди тази хипотеза. Ако авторите са прави, тогава нахлуването на Атила в Римската империя може да е било последният опит да спаси живота на собствения си народ.

Учените подозират, че вместо да атакува римските провинции главно заради златото, Атила е направил нападения, за да получи храна и добитък по време на суша.

По време на неговото управление хуните успешно проникват в Галия и Северна Италия, като в крайна сметка превземат град Милано. Въпреки това, внезапната смърт на Атила през 453 г. довела до борба за власт между неговите синове. Още през следващата година хуните били окончателно победени.

Както е обичайно, историята се пише от победителите. До голяма степен благодарение на римските описания, хуните стават известни като грозни и зли хора, които са ненужно жестоки и алчни. Този негативен образ продължава и до днес.

Хакенбек добавя: „Климатът променя това, което околната среда може да предостави, и това може да накара хората да вземат решения, които засягат тяхната икономика, социална и политическа организация.“

Този пример от историята показва, че хората реагират на климатичния стрес по сложни и непредвидими начини, краткосрочните решения могат да имат отрицателни дългосрочни последици, казва тя.

Превод: GlasNews